Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— Ако до четири не сте пристигнали, г-н Лукас, Бени ще навести жената. — И затвори.

Точно минаваше 11:00, когато стигнах в полицейския участък в Лос Анджелис. На капитан Перел, нисък, набит мъж, му беше известно, че играя голф с Бранигън, затова се държеше изключително учтиво.

— Струва ми се, че разреших проблема ви, г-н Лукас. Не успяхме да открием Маклейн, но открихме неговия помощник, който в момента пътува обратно за Шарнвил. Маклейн прекарва уикенда с някаква жена, но му е поръчал да остави пакета, за който се притеснявате, в банката. Занесъл го е там в 9:30 тази сутрин и е взел разписка. — Подаде ми някаква бележка.

Сърцето ми щеше да изскочи, докато четях редовете:

Получих един пакет от г-н Лукас, Шарнвил, за г-н Фаръл Бранигън.

Познавах Лоуис Шелтън добре.

— Благодаря, капитане. Ще отскоча до банката.

Докато вървях към колата, се питах дали Бранигън вече не е отворил пакета и не е прочел показанията ми. В банката попитах за г-ца Шелтън. Момичето на пропуска ми се усмихна.

— Заповядайте, г-н Лукас, предполагам, че знаете пътя.

Взех асансьора до последния етаж и влязох в офиса на Лоуис Шелтън.

Тя беше висока, слаба, леко мургава жена, приятна на вид, въпреки че не беше красива.

— Лари, какво те води насам? — попита учудено.

— Подписала си се за един пакет за Ф. Б. — казах. — Той получи ли го?

Потта продължаваше да се лее от мен, а гласът ми беше прегракнал.

— Случило ли се е нещо? — разтревожи се тя и се изправи.

— Получи ли го?

— В момента е на бюрото му. Отсъства за уикенда. Нещо важно ли е?

Сега вече си поех дълбоко въздух.

— Отсъства?

— Да. Замина вчера вечерта. Каза, че отива да поиграе голф.

— Установих, че калкулаторът ми показва големи отклонения. Всички изчисления в пакета са грешни. Ако Ф. Б. ги види, добре ще ме нареди.

Тя се засмя.

— Не се тревожи толкова. Случва се. Сега ще ти го донеса.

Докато чаках, в главата ми се зароди прекрасна идея. Вече бях направил копие от показанията и касетките, но то беше при Клаус. Защо да не извадя още едно. Погледнах часовника си. Минаваше 12:00. Ако действах бързо, щях до 16:00 да успея да стигна в Шарнвил.

Лоуис донесе пакета.

— Лоуис, ще ми направиш ли една малка услуга. Трябват ми два касетофона и копирна машина.

— Разбира се. Ела с мен.

Заведе ме в малка стая.

— Ето тук всичко, което ти трябва. Имаш ли нужда от нещо друго?

— Не, благодаря ти. Няма да се бавя дълго.

Телефонът на бюрото й иззвъня и тя ме остави, като ми махна леко с ръка.

Отне ми малко повече от час да презапиша двете касетки и да преснимам показанията. Преснимах също и облигациите. Когато свърших, запечатах отново пакета. След това поставих касетките в плик, който открих в бюрото, запечатах и него, като отгоре написах:

Да бъде предадено на г-н Бранигън на 5 юли, не по-рано.

Днес беше 29 юни. Дотогава имах достатъчно време да действам. Ако Клаус успееше да ме надхитри и ме убиеха, Бранигън щеше да разполага с достатъчно доказателства, за да уреди арестуването му. Ако все пак имах късмет и останех жив, можех да си взема обратно пакета от Лоуис.

Върнах се в офиса и сложих плика на бюрото й.

— Искам да предадеш това на Ф. Б. на 5 юли, но не по-рано. Тук има проекти за нова охранителна система. Все още я разработвам. Ако не се обадя до 4 юли, предай му този пакет на следващата сутрин. Ако променя решението си, ще ти звънна и ще дойда да си го взема. Знам, че звучи малко като във филмите с Джеймс Бонд, но е важно, нали разбираш?

Леко озадачена, Лоуис ми кимна с глава.

— Не се тревожи. Ще го прибера в моя сейф.

— Благодаря ти. Трябва да тръгвам обратно за Шарнвил. — Взех другия пакет и на излизане й изпратих въздушна целувка. Слязох с асансьора долу, влязох в колата си и потеглих.

Стрелките на часовника ми показваха 15:15, когато вече се клатушках по пътя към къщата на Клаус.

Изкачих стъпалата и на вратата бях посрещнат от Бени.

— Значи успя, издайнико. Жалко, нямах късмет. Чаках с нетърпение да пообработя курвичката ти.

Влязох във всекидневната, където Клаус ме очакваше, и сложих пакета пред него.

— Отворете го, г-н Лукас.

Скъсах връвта и кафеникавата хартия, отворих куфарчето и му показах оригиналното копие на показанията си, двете касетки и фалшивите облигации.

Той кимна одобрително.

— Направили сте каквото ви беше наредено. Разумно от ваша страна, г-н Лукас. — Изгледа ме втренчено с ледените сиви кубчета и в този поглед имаше нещо, което ме плашеше. След известно мълчание той продължи: — Знаете ли, ако бях аматьор като вас, преди да се разделя със съдържанието на това куфарче, предвидливо бих си извадил копие от показанията и облигациите заедно с презапис на касетките. Бих ги оставил в банка с нареждането да бъдат предадени на г-н Бранигън, когато се върне от уикенда. Така ли постъпихте, г-н Лукас?