Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Заместник-шерифът Тим Бентли седеше зад бюрото си. Той беше добро ченге, но твърде младо. От него би излязъл много по-добър шериф, отколкото от Маклейн. Беше висок, с огненочервена коса и лунички. Усмихна ми се, като ме видя.

— Здравейте, г-н Лукас. С какво мога да ви помогна?

— Тук ли е Маклейн, Том?

— Снощи му се наложи да замине за Лос Анджелис. Ще се върне най-рано в понеделник.

Изтръпнах.

— В сряда му поверих един пакет, който да предаде на Бранигън — рекох. — Заключи го в сейфа.

Бентли кимна.

— Да, знам за това. Шерифът го взе със себе си.

Изведнъж почувствах, че не мога да си поема въздух. Обля ме студена пот.

— Но пакетът ми трябва. — Гласът ми прозвуча дрезгаво и единствено разтревоженото лице на Бентли ме накара да овладея напиращата паника. — Тим, уговорката беше Маклейн да не предава пакета преди понеделник.

— Така е, г-н Лукас. Но миналата вечер възникна спешна работа в Лос Анджелис и тъй като реши да остане там и за уикенда, взе пакета със себе си. Не се тревожете, той ще го предаде в понеделник.

— Пакетът, Тим, съдържа проекти за една нова банка. Току-що открих, че голяма част от сметките са грешни. Трябва ми спешно.

— Добре, ще се обадя в Лос Анджелис и ще се опитам да разбера къде е Маклейн.

В съзнанието ми изплува злото лице на Клаус. Ако тази сутрин не успеех да му предам пакета, щеше да си го изкара на Гленда. След като затвори телефона, Бентли рече:

— Капитан Перел се е видял с Маклейн миналата вечер, г-н Лукас. Приключили са работата. Не знае къде е Маклейн в момента. — Бентли сви рамене. — Може и да се върне, но предполагам, че ще остане за уикенда. — Отново сви рамене. — Каза ми да не го чакам преди понеделник вечерта.

Устните ми трепереха от напрежение. Ударих силно с юмрук по бюрото и изкрещях:

— Пакетът ми трябва на всяка цена! Сигурно не съм бил с всичкия си, когато съм решил да го поверя на този впиянчен тъпак. Тим, трябва да ми помогнеш!

Той ме гледаше разтревожено.

— Г-н Лукас, успокойте се. Аз…

— Да не би да искаш да кажеш, че не можеш да го откриеш! Та нали, за бога, сте полиция! Трябва да го намериш на всяка цена! Ако тези сметки стигнат до Бранигън, фирмата ми ще загуби договора! Толкова е важно, че ако нещо се провали, вас с Маклейн ще държа отговорни за това!

— Е, ако наистина е толкова важно… — Той за момент се поколеба, но после веднага вдигна слушалката и пак набра Лос Анджелис. Поиска спешно да открият Маклейн и затвори. — Ще го намерят, г-н Лукас, но предполагам, че няма да стане толкова бързо. По-добре ще е аз да ви позвъня в офиса.

— Колко време ще им отнеме?

— Зависи дали Маклейн е трезвен, или не. Но предполагам, че няма да е повече от два часа.

— Ами ако е пиян?

Той сви рамене.

— Мога само да гадая като вас.

— Обади се отново в Лос Анджелис. Предай им каквото ти казах. Аз тръгвам за там. Може ли да използвам телефона?

— Разбира се, г-н Лукас.

Обадих се в офиса и съобщих на Мери, че заминавам за Лос Анджелис и ще се върна по някое време следобеда.

— Но, г-н Лукас, имате три срещи.

Наредих й да ги отложи и затворих.

— Тръгвам, Тим. Благодаря ти за това, което направи.

Беше 9:00. Щяха да са ми нужни около два часа бързо каране, за да стигна до Лос Анджелис. Може би щях да се позабавя, докато взема пакета. Не се надявах да се озова при Клаус преди 15:00.

Стигнах бързо до пощата и чак там се сетих, че не знам телефонния номер на Клаус. Прегледах указателя, но го нямаше 8 8 В САЩ телефонният номер се вписва в указателя само по желание на абоната. — Бел.пр. . Пот се лееше от мен. Позвъних на телефонни услуги. Попаднах на услужлива телефонистка.

— Спешно е — рекох, — трябва да се свържа с г-н Едуин Клаус. Адресът е Фармхаус, улица „Шанън“. Моля, свържете ме.

— Изчакайте за момент, господине. — Последва кратка пауза и после гласът се обади: — Съжалявам, господине, но номерът не е регистриран.

— Да, знам. Синът му е пострадал тежко при автомобилна катастрофа. Трябва да предупредим бащата. На телефона е доктор Луис.

Жената се колебаеше.

— Добре, докторе, ще ви свържа.

Изтрих потта от лицето си и зачаках, докато накрая чух дрезгавия глас на Бени.

— Какво има?

— Дай ми Клаус — почти извиках, — Лукас се обажда.

— А откъде си толкова сигурен, че той би искал да говори с теб. Разкарай се.

— Дай ми го бе, маймуно — изкрещях.

Последва пауза, после чух някакви гласове и след това Клаус се обади.

— Кажете, г-н Лукас.

— Полицията е занесла пакета в Лос Анджелис. Веднага тръгвам за там, но няма да мога да дойда при вас преди четири.