Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Клаус направи нетърпелив жест.

— Пропуснете подробностите. — В гласа му прозвуча остра нотка. — Как да вкарам моите хора вътре?

— Вратата на трезора се управлява чрез гласов отпечатък — отговорих му.

Малките му очи се присвиха.

— Какво означава това?

— Точно в 8:30 всяка сутрин освен в съботите и в неделите човек от главния офис в Лос Анджелис набира няколко цифри по специален телефон, който е директно свързан с банката в Шарнвил. Като направи това, той задейства един компютър и отключва три от ключалките на трезора. Точно в 8:35 Мансън от неговия офис казва няколко цифри по един микрофон и гласът му задейства друг компютър, който отключва останалите три ключалки. Тогава вратите на трезора се плъзват.

Клаус се загледа в мен, но лицето му беше останало безизразно, докато мислеше.

— Може ли някой, който знае цифрите, да ги каже по микрофона и да освободи ключалките?

— Точно това имах предвид, когато споменах за гласов отпечатък. Трябва да бъде гласът на Мансън, иначе компютърът няма да се задейства.

— Били сте гениален, г-н Лукас. — В гласа му пак долових острота.

— Това е най-сигурната банка в света.

Той помисли за момент и попита:

— А какво ще стане, ако Мансън е на екскурзия или пък умре?

— И за това е помислено: има един касетъчен запис с гласа на Мансън, който компютърът ще приеме, в случай че той е заминал или пък му се е случило нещо, и на специален човек е възложено да използва тази касета. Всичко, което този човек трябва да направи, е да я вкара тайно в едно място и вратата на трезора ще се отвори.

— И кой е този човек?

Изгледах го продължително.

— Тъй като аз измислих тази система, решено бе, че следва аз да направя това.

Клаус се наведе напред.

— Във вас ли е касетата?

— В банката е. В случай на спешност аз отивам до банката, вкарвам касетата и отключвам трите ключалки. Заместникът на Мансън ще запише нова касета. Аз ще наглася компютъра така, че да приема неговия глас, и всичко се връща на план А.

— Както изглежда, банката ви има доверие, г-н Лукас.

— Трезорът има шест ключалки. Аз мога да отворя само три от тях. Забравяте, че останалите три ключалки се освобождават по телефон от главния офис. — Извадих пакет цигари. — Нещата изобщо не са на доверие.

— А какво ще се случи, ако вие умрете или пък отидете в затвора с доживотна присъда, г-н Лукас?

— Бранигън знае къде се намира касетата.

Той се загледа надолу към ръцете си, докато мислеше. Запалих цигара и зачаках.

— Кодът от Лос Анджелис ми изглежда труден — рече той.

— За вас да, но не и за мен. С това мога да се справя. Мога да вкарам хората ви в трезора, но изчезването с плячката е на границата на невъзможното.

Той сви рамене.

— Това е ваш проблем, г-н Лукас. Срещу един милион долара и всичките уличаващи доказателства, които имам против вас и които ще ви дам, мисля, че при вашите знания ще намерите изход.

— Значи принудително оставяте цялата операция в мои ръце?

— Такова е положението. Аз ще финансирам операцията и ще намеря хората, които да я извършат, а вие ще бъдете отговорен за плана.

Това беше моят момент за блъф. Последните пет нощи бях прекарал в размисли как да надхитря този човек и бях достигнал до едно възможно решение.

— Приемам, но при известни условия.

Налудничавият блясък в тъмносивите му очи се появи отново.

— Вие не сте в положение да поставяте условия!

— Тук грешите. Понеже Бранигън ви е разкрил, когато сте били дребен злосторник, вие искате отмъщение. Като опразните трезора на неговата „Най-сигурна банка в света“, знаете, че ще го ударите по ахилесовата пета. За да осъществите намерението си, не се подвоумихте да наредите да убият Марш и да ме принудите да вкарам вашите хора в трезора. Това, че убихте човек, ме навежда на мисълта, че сте си поставили за цел да унищожите Бранигън. Слабото място на този ваш план е, че може да сте ме подценили и аз да предпочета да се изправя пред съда, обвинен в убийство, което не съм извършил. Вие имате криминално досие и сте известен на полицията. Ако нямахте досие, нямаше да се намирам в тази силна позиция, в която съм в момента. Ако предпочета да се изправя пред съда, ще проговоря. Ще разкажа историята на Бранигън и на полицията, фактът, че съм спасил неговата „Най-сигурна банка в света“, а и репутацията му ще поставят Бранигън на моя страна. С неговото огромно влияние може и да ме признаят за невинен, но не си въобразявайте, че Бранигън няма да ви погне, а освен него и полицията. Може и да се върнете обратно в затвора. — Спрях за момент и после продължих: — Така че не ми казвайте, че не съм в състояние да поставям условия.