Пристигнахме в ранчото. Хари ни чакаше, за да отвори портата. Бени също чакаше и ме вкара в голямата всекидневна.
— Искаш ли питие, издайнико? — попита. — Шефът е зает.
— Не. — Седнах.
Почаках около десет минути и после влезе Клаус. Той отиде до бюрото и се настани зад него.
— Моите поздравления, г-н Лукас. Не бихте били тук, ако не сте решили да съдействате. Добри новини. Това ми подсказва, че сте толкова умен, за колкото ви мислех.
— Надявам се, че и вие сте толкова умен, за колкото ви мисли вашето чернокожо момче — рекох. — Имате неприятности. Глупав ход беше от ваша страна да изпратите Гленда в града като репортерка. Нейното прикритие е разкрито. След като е разговаряла с Мансън за охранителната система на банката, Томсън е бил предупреден, че в банката може да стане обир. Червената светлина е включена. Томсън е опасен… — Продължих, като му разказах за подозренията на шерифа относно Гленда, за това как той се беше свързал с ФБР, как беше разбрал, че тя няма досие, и за неговата идея, че е възможно Мансън или аз, или пък и двамата да бъдем отвлечени, за да бъде измъкната информация от нас за охранителната система.
Клаус седеше неподвижен, дребните му кафеникави ръце лежаха отпуснати върху бюрото, а тъмносивите му очи, подобни на кубчета лед ме наблюдаваха.
— Забравете за шерифа — обади се той. — И друг път ми е създавал неприятности. Ще се погрижа за него. Вашата работа, г-н Лукас, е да ми кажете как да проникна в трезора на банката.
— Да предположим, че проникнете в трезора. Двамата с Мансън ще бъдем заподозрени. Мансън ще бъде зачеркнат, след като проверят досието му, но за Томсън, който знае, че сътрудничех на Гленда, аз ще бъда заподозрян №1. Така че, преди да ви съдействам, искам да знам какво ще получа от обира?
Тънките му устни се разтегнаха в усмивка.
— Очаквах да попитате за това, г-н Лукас. Разбира се, че вие ще бъдете заподозрян №1. Вие ще трябва да напуснете Шарнвил незабавно след обира. Вече ви казах, че аз съм богат човек. Не се интересувам от парите, които ще приберат моите хора от банката. Всичко, което искам, е да сразя Бранигън. От трезора ще се измъкнат поне три милиона долара. Предупредил съм моите хора, че вашият дял трябва да бъде един милион, за да можете вие с Гленда да заминете и да се наслаждавате на пътуването. Бих ви препоръчал Южна Америка. Там двамата ще бъдете в безопасност. С един милион ще можете да живеете много добре.
Вярвах му толкова, колкото вярвам, че съществува Дядо Мраз.
— При тези условия — рекох — ще ви кажа за банковата охранителна система.
Кубчетата лед отново ме погледнаха.
— Точно това искам да знам.
— Били ли сте в банката?
Той поклати глава.
— Слабото място на всяка банка са заложниците, които една банда, вмъкнала се в нея, взема — подех. — В тази банка това не може да се случи. Всички операции с пари за внасяне и теглене се управляват чрез компютри. Клиентът влиза във фоайето, подписва чека си с компютърна писалка, пуска го в една пролука и оттам излизат парите. Ако внася, той попълва специална бланка, пуска парите и от пролуката излиза разписката. Персоналът на банката се вижда само на телевизионни екрани. Никоя банда не може да се добере до персонала. Служителите са на втория етаж, където се намират парите, и няма как външен човек да стигне до там. На редовните клиенти се дават специални електронни карти, които им позволяват да се качат на втория етаж. Ако такава карта обаче бъде изгубена или открадната, телевизионните камери ще предупредят пазача, че това не е клиентът, и асансьорът няма да проработи.
Клаус повдигна ръце.
— Не ме интересува вземането на заложници, г-н Лукас. Искам моите хора да влязат в трезора и да го опразнят. А сега ми кажете как може да се направи това.
— Банката се затваря в петък вечер в 16:00. Персоналът напуска около 17:50. Банката отваря в понеделник сутринта в 9:00 — обясних аз. — Тъй като има електронна охранителна система, остава само един пазач. Той работи на смени с още трима. Патрулира около банката. Има си отоплена кабинка до входа, но на всеки час излиза и обикаля банката. Входът се охранява от стоманени врати, които се управляват с фотоелектрическа клетка. Да се влезе във фоайето на банката не представлява никаква трудност. Имам неутрализатор, с който ще отворя тези врати. Всичко е въпрос на точно изчисляване на времето. Когато пазачът се намира на гърба на банката, вашите хора ще влязат и ще се изправят пред вратата на трезора. Тази врата е направена от огнеупорна стомана. Никой, та дори да работи цяла седмица със специални уреди, не би успял даже да я нащърби.
Читать дальше