Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Като запазих лицето си безизразно, казах:

— Не, но ме помоли да я представя на Мансън, което и направих.

— Знам. Вече говорих с Мансън. — Той продължаваше да ме зяпа. — Значи не те е питала за охранителната система на банката? Ти знаеш повече за нея от Мансън, нали?

— Така е. — След това звънна телефонът. Това ми даде възможност да си поема дъх. Беше Бил Диксън, който питаше за един компютър, поръчан от мен. Употребих повече време, отколкото беше нужно, за да му обясня точните размери и къде трябва да се включи електрическият кабел.

Томсън продължаваше да седи и да ме зяпа, но когато свърших да говоря с Бил, вече се бях овладял.

— Виж, Джо, разбираш, че работя под напрежение — рекох. — Г-жа Марш не ме е питала за охранителната система на банката. Това ли е всичко, което искаш да знаеш?

— Колко сигурна е охранителната система на банката? — Той не проявяваше никакви признаци, че ще си тръгва.

— По-сигурна не би могла да бъде.

— Да предположим, че няколко умни крадци решат да проникнат в банката. Мислиш ли, че биха успели?

Ледът, по който стъпвах, беше много тънък. Не трябваше да се издавам. Клаус може би щеше да ме принуди да му кажа как да проникне в банката.

— Според мен шансовете им са сто към едно — заявих.

— Така ли? — Томсън изтръска още пепел в пепелника. — Мансън твърди, че не биха имали дори призрачен шанс да успеят. Той твърди, че охранителната система е повече от сто процента сигурна.

— Затрудняваш ме, Джо — отвърнах. — Какво точно ти каза Мансън за охранителните електронни системи, които съм монтирал в банката?

— Съвсем нищо. Просто, че е доволен и никой не би могъл да проникне в банката. Само това.

— Донякъде е прав, но винаги би могла да съществува малка възможност, за която да не сме се сетили.

— Чуй ме, гражданино. Бях избран за шериф на Шарнвил преди три години. Благодарение на това, че винаги гледам напред, предвиждам нежеланото, а имам и доста умни подчинени, равнището на престъпността в този град е най-ниското в целия щат и смятам да го задържа такова. Тази жена Марш ме притеснява. Възможно е да е изпратена от някоя банда, която е хвърлила око на нашата банка. Не твърдя, че е така, но би могло да бъде, а моята работа е да проверявам хора като нея. Здраво е понатиснала Мансън, за да получи информация за охранителната система, но не е успяла, което не означава, че бандата — ако има такава — ще се откаже. Да предположим, че тя осъществи нападение над банката. Аз няма да бъда избран за шериф за следващия мандат, а това ще ме удари по болното място. Разбираш ли?

— Мисля, че можеш да се успокоиш, Джо — отвърнах. — Разбирам положението ти и твоята отговорност, но банката е толкова сигурна, колкото би могла да бъде.

— Точно това каза и Мансън, но от теб чувам за сто към едно. Какво крие този един процент?

— Не знам, но винаги може да се появи някое умно момче, което да измисли някоя умна идея — отвърнах. — Неочакваното винаги трябва да се взема под внимание.

Той загаси цигарата си и запали друга.

— Точно така. Засега Мансън и ти сте единствените в този град, които знаят как работи охранителната система… нали така?

Секретарката ми влезе.

— Г-н Хариман чака, г-н Лукас.

— Само няколко минути — рекох, погледнах към Томсън и додадох: — И г-н Бранигън знае.

— Да предположим, че някоя умна банда отвлече теб или Мансън, или и двамата и хората й ви притиснат? Може да се случи. Ще успеят ли да проникнат в банката, ако един от двама ви проговори?

— Не.

Погледна ме замислено.

— Дори ако ви принудят да се разприказвате?

— Може би ще ни принудят да им кажем как действат електрониките, но те пак няма да знаят как да ги накарат да проработят.

— И все пак според теб някое умно момче може да измисли някоя умна идея. Какво имаш предвид?

Усетих, че по лицето ми се търкаля капка пот.

— Винаги съществува възможност някой с изключително големи познания в електрониката да съумее да разгадае моите машинки, но това е много, много малко вероятно.

Той помисли за момент, след това кимна и се изправи.

— Благодаря за отделеното време. В момента чакам данни от Вашингтон. Ако тази жена има досие, пак ще ти досаждам. Никоя умна банда няма да проникне в нашата банка, докато аз съм шериф. Ще поискам разрешение от г-н Бранигън двамата с Мансън да ми обясните точно колко е сигурна банката, за да мога да я охранявам. — Той потърка дългия си орлов нос. — Мога да надуша неприятностите от километри и сега ги надушвам. — После с отсечено кимване си тръгна.