Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Като се изви цялата, тя ме прие в себе си. Всичко в мен експлодира, докато ме притискаше здраво и се галеше в мен.

След известно време, което ми се стори цяла вечност, долових звъна на църковната камбана, която отбиваше десет: тежки, резониращи удари.

После тя ме погали по лицето и се претърколи встрани, стана и ме остави да лежа на пода преситен и осъзнаващ единствено миризмата на прах, идваща от мокета. Бях абсолютно отпуснат.

Чух в банята да тече вода. Като се насилих да се изправя, нахлузих слипа и докато тя излизаше от банята, бавно се запътих към канапето.

— Едно питие, Лари — помоли. — Голямо.

Сипах две обилни дози уиски и като не си направих труда да слагам лед, се върнах и седнах до нея. Тя изпи чистото уиски на две глътки, после пусна чашата на пода.

— Лари, скъпи! — Обърна се и впери поглед в мен, а големите й очи блестяха. — Обичам те! Моля те, повярвай! — Вдигна ръка. — Не, не казвай нищо… само ме изслушай. Кълна ти се, ако имах и най-малката представа какво е намислил този сатана, не бих направила това, което се случи! Кълна ти се! Моля те, изслушай ме! Остави ме да ти обясня!

Сложих ръката си върху нейната.

— И ти си в същия капан, в който съм аз. Нали?

— О да, но е друг вид капан. — Облегна се назад и притвори очи. — Лари, аз съм едно нищо. Никога не съм била друго, освен едно нищо. Няма да ти разправям за средата си. Господи! Беше отвратително. Това е единствената дума. Избягах от родителите си. За десет години смених дузина работи и всички те приключваха в някоя жалка спалня, докато се борех да се измъкна от лапите на човека, който ме бе наел. Преди година получих работа в мотел. Само какво бъхтене беше! Там срещнах Алекс. Той имаше пари. Караше кадилак. Когато ми предложи брак, веднага приех… готова на всичко, само и само да се отърва от опипващи ръце и от необходимостта постоянно да изхвърлям по някой от онези боклуци от стаята си. По свой смахнат и порочен начин той беше лудо влюбен в мен. Виждах в него единствено купона за храна и нищо повече. Имаше голям бизнес, оправяше хубави коли. Не ми пукаше. Бях скитала достатъчно дълго, за да не ми пука от коя страна на закона съм. Всичко, което исках, беше подслон. Алекс беше маниак на тема голф. Той ме научи да играя. Играехме всеки ден. Имахме си хубаво бунгало. Докато той работеше, аз само се разплувах някъде. Имахме чернокожа прислужница, която чистеше. После един ден той се прибра по-рано, а видът му беше като че ли през него бе минал камион. Състоянието му беше ужасно. Лицето му беше премазано, очите му насинени, а ризата му напоена с кръв. Обработили го бяха здраво. Цялата воля на характера му, а той имаше достатъчно такава, се беше изпарила. Каза ми, че се налага да работим за Клаус. Не знаех какво има предвид, но видът му ме плашеше. Обясни ми, че Клаус го посетил в гаража и му заявил, че иска от нас двамата да свършим една работа за него. Алекс му отвърнал да върви на майната си. После влезли трима мъже и едва не го убили. Пребили го като последен глупак. Изтръгнали волята на характера му така, както хирургът изтръгва апендикс. Беше се превърнал в дебелак, който циври, и това ме ужасяваше. Развиках се, че никой няма да ми заповядва какво да правя и го напускам. След това влязоха Бени и Джо. Докато Алекс седеше и плачеше, те ми запушиха устата и изтръгнаха и моята воля с един каиш. Когато свършиха, бях съсипана като Алекс. — Тя спря, за да вдигне от пода чашата си. — Ще пийна още едно питие, Лари.

Чувствах се гадно и ми беше студено. Налях й уиски.

— Ето как стана всичко, Лари — привърши тя и отпи. — Клаус каза ли ти за плана си да проникне в банката на Шарнвил?

— Каза ми.

— Той е сатана. Недей да си правиш илюзии по този въпрос. Разбра, че ти и Бранигън играете голф заедно. Изпрати Джо да сипе вода в резервоара на Бранигън, за да можем ние двамата да се срещнем. Негова беше идеята да дойда в Шарнвил с фалшивата история за списанието. Смяташе, че ще мога да те убедя да ми разкажеш за охранителната система на банката. — Тя прокара пръсти през червената си коса. — Ако само ми я беше описал, Лари! Алекс можеше още да е жив.

— Трябвало е да го предвидиш — рекох.

Тя вдигна ръце в отчаяние.

— Беше само далечна стрелба, с която Клаус не уцели. След това ми съобщи, че ще те изнудва, за да му дадеш информацията и какво трябва аз да направя. Когато ме заплаши отново с побой, нямах смелост да откажа. Мислех, че само ще направят снимки на двама ни как се любим и с това ще се свърши. Кълна се, нямах представа, че ще намесят Алекс и ще го убият. — Тя погледна право в мен. — Сигурно ме мразиш за това, което ти сторих, но ако и теб те бяха пребили като мен, може би щеше да ме разбереш.