Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Слязохме долу с асансьора. Прашно и потрошено шеви 7 7 Шеви — съкращение от шевролет. — Бел.пр. чакаше, паркирано пред входа на блока.

Джо си тананикаше под носа. Отключи колата, пресегна се и издърпа бутона, с който се отключваше вратата към седалката до шофьора. Аз заобиколих и влязох.

Подкара. По това време на вечерта улиците бяха почти безлюдни. Караше внимателно, като продължаваше да си тананика под носа, но неочаквано попита:

— Доволен ли сте от колата, г-н Лукас? Доста се трудих по нея. Бая четкане падна.

Седях неподвижен, с юмруци, стиснати между коленете. Всичко у мен се противеше да разговарям с него.

Той ми хвърли един поглед.

— Знаете ли какво, г-н Лукас? Преди да ме прибере г-н Клаус, аз бях само още един негър. Сега всичко е различно. Имам си собствена бърлога. Получавам добри пари. Имам си момиче. Имам време да свиря на хармоника. Правете каквото ви каже г-н Клаус. Това е най-разумното. Той е много властен човек. — Изкиска се. — Властта означава пари, г-н Лукас. Ето това обичам — големите пари. Не дребни монети, а дебели пачки.

Все още не продумвах нищо.

Той се наведе, вкара касетка в касетофончето на колата и тя се изпълни с пронизителни негърски ритми.

Пътувахме така около петнайсет минути, след което отби от магистралата и се насочи извън града. Когато касетката свърши, отново ме погледна.

— Г-н Лукас, сър, знам, че имате проблеми. Приемете съвета ми, г-н Лукас, не се противопоставяйте. Не си копайте сам гроба. Ако правите това, което шефът ви каже, ще бъдете щастлив.

— Върви на майната си — отсякох, тъй като не бях в настроение да приемам съветите му.

Той се изхили.

— Точно така, г-н Лукас. Точно това ми казват всички, но този негър знае какво говори. Не си копайте сам гроба.

Сви по някакъв тесен път и продължи до къща с вид на ранчо, наполовина скрита от дървета. Спря пред някаква порта, каквито обикновено имат фермите, и от сенките изникна фигура. Това беше Хари. Той отвори портата и когато Джо продължи навътре, ми махна за поздрав. Направих се, че не съм забелязал. Джо приближи до входната врата и там спря.

Зад шест от прозорците се виждаше светлина.

Джо излезе, заобиколи и ми отвори вратата.

— Пристигнахме, г-н Лукас.

Докато излизах от колата, се появи Бени.

— Хайде, издайнико — каза Бени, стисна ме под мишницата с ръка като менгеме и ме забута грубо към отворената външна врата. После ме повлече по някакъв коридор и ме вкара в голяма всекидневна.

От прозореца на всекидневната се виждаха далечните светлинки на Шарнвил. Имаше удобни фотьойли и голям диван пред празно огнище. Отдясно се намираше добре зареден бар. Имаше и телевизор и стереоуредба. Три хубави килима застилаха пода, но като цяло стаята приличаше на временно наета, а не на постоянно обитавана.

— Искаш ли питие, издайнико? — попита Бени, когато бях стигнал до средата на стаята. — В момента шефът е зает. Ще пийнеш ли едно уиски, а?

Отидох до един от фотьойлите и се отпуснах в него.

— Нищо не искам — отговорих.

Той сви рамене и излезе, като затвори вратата зад себе си.

Седях си в стола, сърцето ми барабанеше, а ръцете ми бяха влажни. След известно време чух Джо да свири на хармониката си: същата тъжна мелодия.

Бяха изминали около десет минути, когато вратата се отвори рязко и влезе Клаус. Той затвори, спря, за да ме огледа, после приближи и се настани в един фотьойл срещу мен. Издяланото му сякаш от тиково дърво лице беше безизразно.

— Извинявам се, че ви накарах да чакате, г-н Лукас. Имам много работа. — След това, понеже не отвърнах нищо, продължи: — Как намирате снимките? — Повдигна въпросително вежди. — Мисля, че са изненадващо добри. Само те са достатъчни, за да убедят всеки съдия, че вие сте убили Марш, не смятате ли?

Погледнах го с омраза в погледа.

— Какво искате?

— След малко ще стигнем и до това. — Облегна се назад и отпусна малките си кафеникави ръце в скута. — Нека първо ви обясня точно вашето положение, г-н Лукас. Вие бяхте достатъчно глупав, за да пишете на Гленда. Това писмо, в което й определяте среща, е у мен. У мен е и лопатата с отпечатъците ви по нея. У мен е и потъналата в кръв гумена подложка от вашия багажник. Трябва само да предоставя снимките, вашето писмо, лопатата и подложката от багажника на шерифа Томсън, за да ви вкарат в затвора доживотно.

— Гленда знае ли за всичко това? — наложих си да попитам.

— Разбира се. Тя изпълнява абсолютно всичко, което й кажа, както и вие ще правите същото. Тя ще е главната свидетелка на вашето дело, ако сте достатъчно глупав да не ми съдействате. Ще се закълне, че ви е видяла как убивате съпруга й. Не си правете никакви илюзии по този въпрос, г-н Лукас. Така че ще е по-добре да вършите съвсем точно това, което ви кажа.