Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

„Абсолютно нищо — помислих си аз, — докато Едуин Клаус не дойде да си прибере етикета с цената.“

Останалата част от неделята прекарах в апартамента, като притисках кърпа с лед към лицето си и размишлявах върху положението.

Убеден бях, че Клаус възнамерява да ме изнудва. Но колко беше силна неговата позиция? Тялото беше заровено. Никой не беше видял нито Гленда, нито мен във Ферис Пойнт. Или поне аз не бях забелязал никого нито по пътя, нито на плажа. Да предположим, че когато Клаус дойдеше да прибере етикета с цената, му кажех да върви по дяволите. Какво щеше да направи той? Нещата ми изглеждаха така: след като беше уредил да погребат тялото, хватката на неговото изнудване се беше затегнала. Да предположим, че той се обадеше на шерифа и му съобщеше къде може да открие трупа, като обвинеше мен. Какви доказателства имаше, че аз съм убил Марш? Трябваше само да ми издържат нервите и да отричам всичко, а това за момента ми се струваше доста силна позиция.

Осъзнах, че историята с катастрофата, която бях разказал на Бранигън, за да прикрия откъде се бяха появили раните по лицето ми, беше доста опасна. Всяка катастрофа, колкото и да е била незначителна, трябваше да се докладва на полицията в Шарнвил. Бяха много стриктни в това отношение. Трябваше да измисля нещо по-добро от историята с катастрофата и в края на краищата, след като помислих известно време, ми хрумна по-приемлива версия. После мисълта ми се прехвърли към Гленда. Беше ли тя замесена във всичко това? Въпреки чувствата ми към нея, трудно ми беше да приема, че тя не е била примамката, нанизана на кукичката. Имаше една възможност да разбера. Макар да беше неделя, сигурен бях, че в „Ди Инвестър“ работят двайсет и четири часа в денонощието. Пресегнах се към телефона и помолих телефонистката да ме свърже с Ню Йорк. Казах, че искам да говоря с редакцията на „Ди Инвестър“. След известна пауза ме свързаха. Поисках да говоря с дежурния редактор. Последва нова пауза, след което строг глас се обади:

— Тук е Харисън. Кой е на телефона?

— Извинявам се, че ви безпокоя, но се налага спешно да се свържа с г-жа Гленда Марш, която, доколкото знам, е на хонорар при вас.

Той повтори името и отвърна:

— Грешите. Нямаме сътрудник с такова име, а на хонорар не наемаме.

— Благодаря ви — отвърнах и затворих.

Станах и отидох до кухнята, изстисках кърпата, увих в нея нови кубчета лед и се върнах във фотьойла си. В мен се бе отворила някаква празнина. Значи Гленда е била стръвта на куката. Дали все още беше в Шарнвил? Съмнявах се. Е, това поне ме поставяше в по-силна позиция и можех да пратя Клаус по дяволите. Ако отново се опиташе да ме забърка, можех да замеся не само него, но и Гленда, а когато шерифът започнеше да я разпитва, тя може би щеше да каже истината. Трудно ми беше все пак да повярвам, че тя не ме обича.

Към 16:00 подутините по лицето ми вече бяха спаднали. Беше останала само една тъмна синина на бузата. Главата ми спря да пулсира. Чувствах се като пиян, но по-уверен, че бих могъл да се справя с Клаус, ако и когато решеше да си поиска отплатата.

Като си спомних за колата, слязох долу до гаража.

Колата ми си беше в клетката. Измита и лъсната. След миг колебание отворих багажника. Беше снабден с нова гумена постелка: нямаше кръв, нямаше пясък, нямаше труп.

Докато затварях багажника, Фред Джебсън, който живееше под мен, пристигна с колата си.

Джебсън работеше като счетоводител и беше един от онези сърдечни, словоохотливи мъже, винаги готови да заговорят някого.

— Здравей, Лари — поздрави ме той, излизайки от колата. — Не те видях в клуба. — После се зазяпа в мен. — За бога, да не би да те е сгащил с жена си? — След което се изсмя гръмко.

Почувствах как всичко в мен потъва, но се насилих да се усмихна.

— Малка злополука с топката за голф — отвърнах. — Прицелих се към дупката с топка №5, а тя рикошира в някакво дърво и ме цапна, преди да успея да се наведа.

— Исусе! — Той изглеждаше загрижен, докато ме зяпаше. — Можеше да си извадиш окото.

— Да, но извадих късмет.

— Благодари се на Бога, че е така. Имам страхотно лекарство за подобни натъртвания. Ела горе, Лари. Ще ти го дам. Синът ми се записа да тренира бокс и от време на време се връща с насинено око.

Качих се с него и той ме вкара в апартамента си. Добре че жена му и синът му ги нямаше, защото жена му беше още по-приказлива от него. Откри една тубичка с мехлема.

— Разтривай това през два часа. Обзалагам се, че след два дни няма и да си спомняш, че си имал синина.