Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— Естествено, че не те мразя! Никога не бих могъл — уверих я аз. — Това е нещо, с което и двамата трябва да се справим. Ти си единствената жена, която някога е имала значение за мен. — Хванах я за ръцете. — Разполагаме със седем дни, за да реша дали да отговоря „да“, или „не“. Всичко се стовари върху мен като лавина. Мозъкът ми не работи както трябва, но нека все пак да погледнем ситуацията, в която се намираме двамата. Клаус има намерение да ограби банката, като се възползва от мен, за да му кажа как да го направи. Той има достатъчно доказателства срещу мен, за да ме набута в затвора доживотно. Това е неговата карта асо, но и аз имам карта асо. Бих могъл да отида при Бранигън и да му разкажа цялата история. Той е, според Клаус, фарисей, но няма да се поддаде на изнудване. В това съм сигурен. Знае, че Клаус е лъжец и крадец. Би могъл да използва властта си, за да тикне Клаус зад решетките и да ме отърве. С мен ще е свършено в Шарнвил, но поне няма да отида в затвора. Ние двамата можем да заминем някъде и аз бих могъл да започна отначало. Така както виждам нещата, се налага веднага да отида да говоря с Бранигън.

Гленда притвори очи и потръпна.

— Забрави ли, че си имаш работа със сатаната, Лари? Този човек не се поколеба да убие Алекс, за да може да те изнудва. Няма да успеем и двамата да се измъкнем заедно. Как ми се ще да беше толкова просто. — Тя спря и после продължи: — Ако не направиш това, което той иска, ще нареди да ме убият, както нареди да убият Алекс.

Вгледах се в нея и не можех да повярвам на чутото.

— Да те убият? Как така?

— Клаус вече предвиди, че ще отидеш при Бранигън. Защо си мислиш, че съм тук, Лари? Защо мислиш ми позволи да те видя отново? Поръча ми да ти предам съобщението. Ще нареди да ме убият и ще направи така, че да изглежда, сякаш ти си го извършил, както беше с Алекс.

Отново имах чувството, че ме връхлита сибирски вятър. Отново бях мишката, която подскача насам-натам, опитвайки се да избяга от челюстите на котката.

— Ако ще бягаме заедно от тази клопка, Лари — продължи Гленда, — трябва да кажеш на Клаус как да проникне в банката, но това зависи от теб. — Тя стана и започна да снове из стаята. — Той е сатана! Толкова съм изплашена! Не искам да умирам, Лари! Искам да споделя живота си с теб. Не ми пука дали ще имаме пари… стига само да сме заедно. Толкова ли те е грижа дали тази банка ще бъде ограбена? Всеки ден ограбват банки и на кой му пука? Трябва само да му кажеш как да го направи и ще сме свободни!

Поколебах се, като я гледах.

— Но, Гленда, аз направих тази банка сигурна! Трябва да го разбереш! Ако Клаус проникне в нея, всичко, за което съм работил, положението ми в Шарнвил, тежкият труд година след година, всичко това отива по дяволите.

Тя закри с ръце очите си.

— Е, добре, Лари. Да, разбирам, в такъв случай моят живот отива на второ място.

Като по даден знак външната врата се отвори и вътре нахълтаха Бени и Джо. Джо хвана Гленда и я заблъска към вратата. Бени се приближи и ме цапна с разперена длан, като ме запрати настрани.

— Добре, издайнико — изръмжа той. — Сега вече знаеш каква е картинката. Следващия път, когато видиш това котенце, то ще представлява само кървава каша, освен ако не правиш каквото ти се казва. — Те поеха навън, като тласкаха Гленда, притисната помежду им. Вратата се затръшна зад тях.

С несигурна ръка отидох до прозореца и ги наблюдавах, докато натикаха Гленда в шевито и после подкараха.

Седнах. Кошмарът продължаваше и аз мечтаех за момента, когато щях да се събудя и да разбера, че всичко е било недействително, че е било само един ужасен сън.

Часовникът на църквата удари единайсет. Телевизорът на Джебсън неочаквано замлъкна. Настъпи тишина, нарушавана единствено от далечното бучене на уличното движение, и както си седях, осъзнах: изправен бях пред факта, че това не беше никакъв кошмар.

В мен прозвуча гласът на Гленда: „Толкова ли те е грижа дали тази банка ще бъде ограбена?“.

Спомних си за Фаръл Бранигън и за всичко, което беше направил за мен. Спомних си какво беше казал Диксън. „Бранигън няма милост към онзи, който излезе от правия път.“ Той беше фарисей. Нямаше да има никаква милост и към мен, ако отидех при него и му разкажех за тази изнудваческа история. Първата ми реакция беше да отида, но сега, като размислих, осъзнах, че щеше да се отнесе и с мен така, както се беше отнесъл с Клаус преди четирийсет години.

Трудно ми беше да повярвам, че Клаус ще нареди да убият Гленда, но, рекох си, в края на краищата той безмилостно беше уредил убийството на мъжа й. Неговата заплаха можеше да стане реалност, а това беше нещо немислимо.