Тони Парсънс - Краят на нощта

Ето я и Мисти с Даг Уд. Минаха през главния вход и тръгнаха към Тери, а той стоеше и стискаше ръката си и се опитваше да спре кръвта.

Мисти бе в бялата рокля от снощи, наметната с хавлиен халат и носеше моторджийските си ботуши. Даг бе бос, гол от кръста нагоре, дюкянът на панталоните му бе разкопчан, лицето бе изпито от годините, в които бе прекалявал с алкохол и наркотици, но тялото му бе мускулесто и стегнато.

Повече от когато и да е на Рей му се стори, че Даг прилича на пресния труп на Чарлс Атлас.

Той забрави за Тери и проблемите с момичето, защото на вратата се появи дребна жена с широки панталони, косата й се издигаше като копа сено, а зад нея ситнеше мъж с ястребово лице и кръгли очила с телени рамки, по-висок, отколкото Рей предполагаше, но незабравим. Това лице младежът познаваше по-добре от своето. Това бе лицето на Джон Ленън.

Кой знае как училищната кутия все още висеше на рамото му. Кой знае как в нея все още подрънкваше касетофонът, взет назаем от Тери. Кой знае как стана така, че дишаше същия въздух като Джон Ленън.

Кой знае как, въпреки че бе парализиран от изтощение, страх и обич, Рей слезе от колата.

— Това е за теб, Даг. — Тери изговори колебливо думите, защото устата му бе пресъхнала от нерви и гняв, и ужасна тъга. Нея дори не можеше да я погледне. — От Скип са.

Протегна длан и остарялото лице на Даг се разкриви в усмивка като на влечуго. Стисна ръката на Тери сякаш бяха първи приятели и пое хапчетата.

Младежът веднага се отдръпна. Не можеше да търпи докосването на стария копелдак.

— Ще ги запазя за „Рейнбоу“ — заяви Даг. Очевидно говореше за представянето във Финсбъри Парк довечера. Това щеше да бъде звездният миг на турнето му. — Благодари на Скип от мое име.

Тери кимна безизразно и се опита да не показва чувствата си. Все още не бе погледнал Мисти. Даг се обърна към нея, съвсем небрежно, сякаш да се увери, че всичко с билетите за „Рейнбоу“ е наред. При това го направи точно под носа на Тери.

— Името на Тери ще бъде на входа — обясни тя. — Плюс пропуск за още един.

Даг се прозя и се протегна като стар котарак, на който нощта се е сторила дълга и се кани да си ляга. Започнаха да пускат хората в хотела, Даг се усмихна за довиждане с противна фамилиарност.

Като че ли ни притежава, мамка му, изруга го Тери. Проследиха с поглед как влиза в сградата.

— Това е за теб — каза Мисти и съблече халата.

Тери поклати глава.

— Вече не събирам такива неща.

Тя изглеждаше изненадана.

— Не са нищо особено — обясни й и я погледна за пръв път. Насили се да я погледне. — Всички са ги използвали, нали?

Мисти изви нагоре очи с досада.

— Недей да изперкваш.

— Не изперквам.

Тя отново изви уморено очи.

— Нищо не е станало, ясно ли е?

Цели две секунди той не намери какво да каже.

— Разкарай се, парцал такъв — изсъска й.

Момичето се сви като от удар.

— Тери, не съм правила секс с него, не разбираш ли?

Той поклати глава.

— Не ти вярвам.

Тълпата пооредя. Едва тогава тя забеляза форда „Капри“.

— Колата на баща ми ли е?

Тери погледна натам, защото очакваше да види вътре Рей. Приятеля му го нямаше обаче.

— Гнусна лъжкиня — процеди и й обърна гръб.

Тя го дръпна за ръката.

— Слушай, той не пожела да правим нищо. Нито пък аз. Разбра ли, Тери? Говорихме си цялата нощ. Погледът на Мисти стана някак замечтан. — Е, поне докато той не припадна.

Тери се обърна към нея. Желанието да си тръгне се бе изпарило. Искаше да разбере какво е станало. Копнееше да й повярва. Молеше се нещата да са си такива, каквито бяха преди.

Мисти не спираше да дрънка, редеше имена, все още замаяна от преживяното.

— Говорихме за Байрон, за Джим Морисън, за Ницше. Беше страхотно. „Той хаоса владее, що може да сътвори танцуваща Звезда“. Даг има невероятна памет.

Тери изсумтя.

— Да, и член като на магаре.

Тя го погледна студено.

— Явно знаеш повече по този въпрос от мен. — След това се усмихна. — Той каза нещо, което ми се стори много тъжно. Че предпочита наркотиците пред жените.

Тери я зяпна. Даг бе казал същото и на него. Истина бе, той си бе такъв. Даг Уд бе от старата школа. Беше готов да изчука всяка, която му падне. Въпреки това предпочиташе да се надруса с каквото му падне, вместо да чука която и да е. Може би защото, по собствените му думи, бе по-трудно да си осигуриш наркотици, отколкото жени. Или може би от наркотиците се чувстваше по-добре.

Тери бе напълно сигурен в две неща. Мисти му казваше истината. А Даг Уд бе обречен. Не по същия начин, по който Били Блицън. Даг сигурно щеше да доживее до стоте. Въпреки това бе обречен.