Тони Парсънс - Краят на нощта

Ненадейно прозвуча остър глас.

— Това твоята кола ли е, приятел?

Младши се обърна към човека, без да пусне ушите на Лион. Пред него бе застанал най-огромният член от бандюгите на Тед, когото Лион някога бе виждал. Лион зяпна, когато го позна. Та това бе самият Тич, гигантът от бандата на Тед.

Тич беше заобиколен от десетина зализани млади членове, всички до един в разцвета на силите си, много по-силни и бързи от „Псетата на Дагънам“.

— Какво? — зяпна Младши и загуби мисълта си.

Тич говореше със стряскащо нежен глас. Все едно Елвис пееше някоя от прочувствените си балади, например „И ще настъпи мир в долината“.

— Попитах дали това е твоята кола, приятел?

Все още бе спокоен, но сочеше предното стъкло на златния буик. Главата на Лион бе оставила кърваво петно отпред.

Младши поклати глава.

— Аз се возя на автобус — отвърна той. — Колата не е моя.

Великанът кимна, очевидно доволен от отговора. Обърна се към приятелчетата си, усмихна им се с вледеняващо спокойствие и отново насочи поглед към Младши.

— Знам, че не е твоята кола, татуирана путко — изрече. — Защото е моята шибана кола!

В следващата секунда Тич замахна с месестото си ръчище и с един удар запрати Младши на земята. Също като Джордж Форман в мача му с Джо Фрейзър, помисли си Лион, същият удар, който просна Димящия Джо на земята в онази гореща ямайска нощ. Младши пусна ушите на Лион.

Тич остана загледан за миг в проснатия Младши, сякаш оглеждаше нещо, което бе настъпил, след това стовари върху него гигантската си кубинка. Младши изрева, очите му всеки момент щяха да изскочат.

Бандата на Тед атакува първа и помете „псетата“ с изпитаната ярост на войнствения си нрав, изтласка ги на пътя, принуждавайки доставчик на мляко да извие волана, при което каса мляко се плъзна от каросерията и се пръсна на пътя. Само че „псетата“ бързо се съвзеха, опитът си каза думата, а също и навикът да се подвизават където падне, дори при неравни условия, и заеха позиция сред млякото и счупените стъкла.

Лион пропълзя на длани и колене, заобиколен от тежки ботуши „Док Мартенс“ и кубинки, през локви кръв, мляко и счупени стъкла, докато настойчивият глас на госпожа Тачър продължаваше да звучи в ушите му:

— … погълнати… погълнати… погълнати… от хора с различна култура…

Надигна се от земята, скочи на стъпалото на преминаващ автобус и ръката му едва не се откъсна от усилието да се задържи. Без да обръща внимание на недоволството на кондуктора, се качи на втория етаж и се загледа през задния прозорец, като попиваше раната над веждата, за да види развоя на битката между бандите, прехвърлила се от другата страна на пътя.

„Псетата“ си бяха върнали самообладанието, но впечатляващите бойни умения на бандата на Тед се оказаха решаващи. Тич бе стиснал двама от „Псетата на Дагънам“ за вратовете и Лион с нетърпение видя как блъсна главите им, все едно че бяха цимбали. Младши се опитваше да се спаси с пълзене, лицето му бе обляно в истински сълзи. След това автобусът зави наляво по моста „Блекфайърс“ и битката се скри от очите му.

Автобусът мина над реката и Лион впи поглед в кубето на „Сейнт Пол“, без да го вижда. Беше пребледнял и трепереше от вълнение, което заплашваше всеки момент да вземе надмощие.

— Погълнати… погълнати… погълнати… Не сме се заели с политика, за да пренебрегваме тревогите на хората… заели сме се с политика, за да се справим с тях.

Беше разтреперан от облекчение, защото бе успял да избегне един хубав бой.

Беше разтреперан, защото току-що бе видял какво ще донесе бъдещето.

Трафикът не беше кой знае колко натоварен.

Млад мъж, седнал зад волана на форд „Капри“, можеше здраво да настъпи колата, докато се носеше на юг към реката — да профучи по Риджънт Стрийт, да завие рязко наляво около Ерос на Пикадили Съркъс, след това да поеме по Хеймаркет и после направо към Имбанкмънт.

— Би ли намалил? — обади се Мисти.

Тери изви волана, за да избегне лотус „Илан“.

— Вълненията ми стигат за тази нощ.

Той увеличи скоростта и мина на червено. В гърдите му бушуваше истинска ярост. Щеше да му е много по-лесно, ако Мисти и Даг се бяха изчукали. Тогава нещата щяха да са значително по-прости. Тогава всичко щеше да приключи.

Какво обаче да направиш, ако гаджето ти е прекарало нощта с друг мъж в приказки за Ницше, Байрон и първия албум на „Дорс“? Тери нямаше представа как да постъпи. Чувстваше се все по-объркан — животът ставаше много по-сложен, отколкото си бе представял, и той отчаяно се опитваше да запази самообладание.