Тони Парсънс - Краят на нощта

Мисти настръхна.

— Няма да съм от онези майки, които си остават вкъщи и бъркат сладка или с каквото там се занимават по цял ден.

Той се разсмя.

— Сигурен съм.

Мисти се успокои.

— Това не означава, че нещата ще се променят — продължи развълнувано тя и Тери също усети, че е развълнуван. — Наистина невероятно — да създадеш нов живот на този свят.

Двамата се разсмяха заедно.

— Представи си го как ще изглежда, Мисти. Малко от теб, малко от мен.

Тя стана по-сериозна.

— Не искам да го махам, Тери. Не искам да правя аборт. Аз, разбира се, подкрепям идеята, че изборът принадлежи на жената, но просто не искам да го махна.

Той поклати глава.

— Няма, би било ужасно. — Вече обичаше тяхното бебе.

Замълчаха за малко. Някаква магия облъхваше този ден и те седяха до реката, чувстваха я, опитваха се да разберат какво означава. Тяхното бебе.

— Не е нужно да променяме нищо — каза тя и се опита да очертае как ще протече животът им. — Ще го водим с нас, когато сме на работа, когато ходим по представяния.

Тери се замисли и намръщи чело. Опита се да се съсредоточи. Опита се още отсега да се превърне в отговорен баща.

— Може би трябва да сложим медицински тапи в ушите му. Така ще му опазим слуха, докато е още малък.

Мисти кимна замислено.

— Чудесна идея. Медицински тапи. — Тя се разсмя и лицето й се озари. — Ами ако е момиче?

Тери също се разсмя, хвана ръцете на Мисти и ги целуна.

— Ами ако е момче?

След това и двамата замълчаха, за да свикнат с мисълта, наблюдаваха лодките по реката, без да ги виждат, и усещаха жаркото слънце, което изгряваше над живота им на възрастни отговорни хора.

Лион държеше втория сандвич с бекон в ръка и се наслаждаваше на момента.

Колкото и да бе невероятно, бе успял да срещне момичето на мечтите си, да напише материал за бандата, която ненавиждаше, и да се отърве от хубав побой.

Нощта не беше чак толкова лоша.

След като се измъкна от битката между момчетата на Тед и „Псетата на Дагънам“, той скочи от автобуса в сърцето на финансовото Сити, където улиците започваха да се пълнят с костюмирани мъже и младите им помощнички. Лион крачеше сред тях, мислеше — какво беше казал Енгелс за връзката между мъжете и жените в семейството? Имаше нещо от рода, че мъжът бил буржоата, а съпругата пролетарият. Гледай сега, Фридрих, стари приятелю, помисли си Лион, същата работа е и в лондонското Сити.

Тъй като не можеше да изяде сандвича с бекон толкова близо до сърцето на капитализма, Лион тръгна на изток към Чартърхауз Стрийт и пазара за месо „Смитфийлд“, защото предпочиташе да си изяде сандвича в кафене, пълно с работници, а не обграден от надути пуяци с вестници, които сърбаха слаб чай и похапваха деликатно препечени филийки със сирене.

Веднъж Тери го доведе тук, когато се опитваше да вземе назаем пари от баща си, и Лион остана впечатлен от мястото.

Беше почти в сянката на Банк ъв Инглънд и Стоковата борса, пазар, пълен с потни мъже, които не спираха да крещят, докато се трудеха по цяла нощ и мъкнеха животински трупове колкото тях самите, а след това се оттегляха из опушените барове в „Смитфийлд“, за да изгълтат по някоя халба бира и да се натъпчат с ядене с огромни мазни лъжици, преди да се затътрят към къщи, за да се строполят изтощени в леглата си. Точно тук трябваше да бъде, помисли си Лион, докато се насилваше да не пипа кървавото си чело.

Пазарът утихваше и малкото кафене, което Лион избра, бе пълно с носачи в мърляви бели престилки, които се тъпчеха с пържени яйца, бекон, зелен фасул, наденички и препечен хляб.

Това бяха добри работливи мъже, в края на смяната си, помисли си с топлота Лион, истински хора, въпреки че ненавиждаше начина, по който опипваха с похотливи погледи младите жени, разголили вирнатите си малки гърди из вестниците. Задържа сандвича пред устата си, когато очите му попаднаха на вестника, който стискаше мъжът до него, и на момичешката усмивка на женствената шестнайсетгодишна Манди от Кент. В този момент си спомни стегнатото тяло на Руби, докато бяха в спалния чувал, и усети как потръпва от любов и копнеж.

Запита се дали ще я види през уикенда.

Запита се дали ще я види отново.

Запита се дали може да конкурира Стив.

Лион остави сандвича с бекон на чинията и измърмори някакво извинение, когато се протегна пред възрастен носач, за да вземе соса. Махна горната филия хляб от сандвича и огледа бекона, препържен до кафяво, лепнат върху дебел пласт масло, вече започнало да попива в белия хляб. Стомахът му изръмжа отчаяно след нощните премеждия и устата му се напълни със слюнка.