Тони Парсънс - Краят на нощта

Мисти каза, че бебето нямало да промени нищо. Ала той подозираше, че бебето ще промени всичко. Онова, което никога нямаше да се промени, разсъждаваше Тери, докато стоеше пред „Уестърн Уърлд“, бяха чувствата му към момичето. Никога нямаше да спре да я желае, а бебето щеше да скрепи връзката им. Всичко друго оставаше на второ място.

Знаеше, че вече няма да идва в „Уестърн Уърлд“ толкова често, колкото преди. Не само публиката се променяше с разнасянето на мълвата за новата музика и приятното прекарване из предградията и по-отдалечените градове. Групите също се променяха.

Бандите бяха като акули — или продължаваха напред, или умираха. Не можеш да свириш на място като „Уестърн Уърлд“ завинаги. Огледа постерите с предстоящите събития и разбра, че не познава нито една от тези банди, че дори не му е любопитно да ги опознае.

Бандите, с които бе започнал, бяха по турнета. Миналата година между тях съществуваше истинско приятелство. Тогава бяха дните на амфетамините, на новите запознанства и ширналия се безкраен свят. Всеки се опитваше да избяга от своята фабрика за джин. Сега се бяха сдобили с облечени зъби, не пропускаха дозата си кокаин и се обграждаха с бодигардове. Бандите, които познаваше и обичаше, или бяха изостанали, или се бяха прославили и се бореха, за да останат известни. Те се променяха. Тери също се променяше.

Извади пликчето амфетамин сулфат, което полицаите така и не напипаха. Запокити го с всички сили към неподдържаните площи около "Уестърн Уърлд".

Умника вдигна поглед, подуши въздуха и загуби интерес.

На Тери му се струваше, че онова, заради което бяха дошли, бе по-добро преди година, през жаркото лято, когато всичко започваше. Когато не можеха да чакат времето да мине и истинският им живот да започне.

Сега разбра, че той е настъпил — това бе специалният момент, когато можеш да влезеш в някой клуб и да чуеш „Клаш“ да свирят „Лондон гори“ или „Джам“ с „Далече от бройката“, или Джони Тъндърс и „Хартбрейкърс“ да изпълняват „Китайски скали“, и да осъзнаваш, че си на точното място, в центъра на вселената, че можеш да излизаш всяка вечер от седмицата, да гледаш някоя страхотна банда, която дори няма договор със звукозаписна компания, да отведеш вкъщи момиче, чието име дори няма да помниш на сутринта, а накрая се оказва, че момичето, без което не можеш да живееш, не е било само едно. През този кратък период той бе свободният мъж на Норман Мейлър в Париж.

Не бе оценил колко хубаво е било през всичкото това време. Сигурно винаги ставаше така и човек забелязваше щастието едва когато си отидеше. Сега всички бяха придобили нещо — бандите вече имаха договори, журналистите бяха направили кариера, а той бе открил момичето, което искаше още от момента, в който я зърна.

И въпреки това имаше чувството, че никой не е толкова щастлив, колкото бяха всички те преди година. Откъс от стихче зазвуча в главата му — дали не беше Ларкин? — бе го запомнил в часа по английска литература преди пет или шест години, докато наблюдаваше как облаците се носят и слушаше разсеяно. Чак сега разбра, че стихчето е било за него.

Тери наблюдаваше как Умника се надига бавно и се отправя с клатушкане през опустошената Ковънт Гардън, самотна фигура, облечена в старо прокъсано знаме. Строителните работници се бяха захванали за работа. Трябваше да циментират любимото им място, останало след бомбардировките. Всичко тук щеше да се промени. Абсолютно всичко.

Слънцето бе изгряло над различен свят и Тери вече не можеше да бяга като уплашен хлапак. Вече обичаше бебето. Въпреки това се почувства потиснат, когато си каза, че никога повече няма да гледа изпълненията на банди, докато мозъкът му е пълен с химикали и е готов да направи какво ли не. Тази мисъл бе много потискаща.

Спря пред пекарната на Нийл Стрийт, купи няколко багети и пое на юг, а пръстите и зъбите му късаха лакомо горещия хляб. Миризмата му се стори най-хубавата на света, стомахът му изръмжа гневно, но все пак успя да си спомни вкуса на храната, и докато стигне реката, багетите вече ги нямаше и Тери усети, че се усмихва.

Тери се втурна в стаята за прослушване, за да съобщи клюките на Скип — че ще става баща, че младият ти живот може да се промени за една нощ, че отмъщението е чудесно блюдо, особено когато се сервира с разслабителни.

Вместо Скип, той откри Мисти да пие чай от автомата заедно с висока госпожа на средна възраст. Жената му се стори мила и красива и Тери се запита дали не я виждал някъде.