Тони Парсънс - Краят на нощта

— Ама нали трябва да сме диви — защити се Лион. — Нали сме вестник за рокендрол. — Усети, че аргументът му си го бива. — Мислех… мислех, че това е цялата работа.

Тери забеляза, че бюрото на Уайт е покрито със снимки на младия Елвис Пресли. За пръв път забеляза, че Елвис е бил красив.

— Да не би да мислиш, че това е най-важното, Лион? — попита Уайт. — Да идваш на работа във вид, все едно не си спал цяла нощ и си се заиграл сред трафика? Веднъж е допустимо. Рокендролът е за младите и дивите, но до едно време. Вижте се и двамата — кимна той към Лион и Тери. — Просто си търсите извинение, за да не пораснете.

— А какво стана с анархията? — обади се Лион.

— Ами да — съгласи се Тери, защото искаше да подкрепи приятеля си, макар да рискуваше да си навлече гнева на редактора. — Мислех, че анархията е ярост.

Уайт просто се усмихна.

— Не ме карайте да се смея — отвърна той. — Ако Джони Ротън бе истински анархист, щеше да виси в някой бар във Финсбъри Парк, забол палец в задника си. Нямаше да подписва договор с Ричард Брансън. — Главният поклати отчаяно глава. Беше почти на трийсет и бе уморен от подобни простотии. Тери веднага разбра. Беше му омръзнало да спори с тях.

— Вие, момчета, трябва да решите дали ще се отнасяте сериозно към работата си тук, или ще се правите на аматьори веселяци. Защото в музикалната индустрия вече няма място за веселяци аматьори. Ако това са намеренията ви, вървете да правите собствено списание.

— Шефе, говориш като някой стар бизнесмен — прошепна Лион. Не искаше да се кара с Уайт. Обичаше го. — Знам, че в теб има още нещо. Знам, че обичаш музиката. Знам, че обичаш „Пейпър“. Сигурен съм. — Лион се усмихна победоносно. — И ти си същият като нас.

— Времената се промениха — каза Уайт и Тери забеляза, че редакторът изглежда по-уморен от тях. — Вече не сме на крачка зад алтернативната преса. Тук става въпрос за бизнес. Свързани сме с рекламодатели, с управлението на вестника, с абонати — все неща като за големи. Снощи бяха тук, говоря за проклетите костюмари, дето се оплакват, че тук се вземали наркотици, че музиката дънела, че журналистите се вихрели като рокаджии. Оплакваха се от вас, момчета. Не съществува такова нещо като безплатно забавление. Вече не съществува. Затова, когато се оправи, Скип ще трябва да излезе в дълъг отпуск.

Тримата бяха удивени.

— Скип няма ли да се върне? — попита Тери.

— Има нужда от почивка — обясни Уайт. — От много дълга почивка. — Тери и Лион се спогледаха. Рей остави косата си да падне и да закрие лицето. — Знам, че обичате Скип. Аз също го обичам. Разбира се, че го обичам. Кой му осигури първата истинска работа? Кой го остави на работа, когато плашеше до смърт дъртачките от „Кънтри Метърс“? Само че Скип не може да продължава вечно така. Той се опитва да върви по стъпките на Кийт Ричардс. Друса се в стаята за прослушване. Да не би да си въобразявате, че костюмарите не забелязват подобни неща?

— Не мога да повярвам, че Скип няма да бъде сред нас — промълви Тери и погледна Рей. Само че изражението на Рей не издаваше нищо. Сякаш главният вече му бе обяснил всичко. Тери наблюдаваше как приятелят му отметна косата от лицето си.

— Знаете ли какво ще стане в най-скоро време? — попита Уайт. — Ще навлезем в осемдесетте. Само си помислете. — Тери се замисли. Така и не успя да си представи осемдесетте. Те бяха твърде далече от съзнанието му. Уайт се ухили като малоумник, щастлив за пръв път, и насочи пръст към Рей. — Можете ли да познаете кого е интервюирал?

Тери и Лион се обърнаха към Рей и в следващия момент скочиха, потупаха го по гърба, засмяха се заедно и го поздравиха.

— Рей ще пише за Ленън в новия брой — поясни Уайт. — Тери, ти какво ще напишеш?

На Тери му трябваше време. Дори не се бе замислял какво ще подготви за новия брой.

— Мислех да подхвана Били Блицън. Ще го…

— Забрави тая работа — прекъсна го Уайт. — Той е бита карта. На всички им е писнало от благородния надрусан тип. Той е изпята песен, а музиката му не струва. Ще ти кажа какво да направиш — тази седмица ще се заемеш със сингълите, а следващата заминаваш за Шефийлд. „Сюър Ратс“ са тръгнали на турне. Вземи и Мисти. Кажи й да снима как „псетата“ пощръкляват и размазват всичко наоколо.

Тери не каза нищо, но по изражението му пролича. Беше ясно какво е отношението му и към „Сюър Ратс“, и към „Псетата на Дагънам“, и към присъствието на Мисти в близост с подобни откачени типове.

Уайт кимна, сякаш бе съгласен с него.