Тони Парсънс - Краят на нощта

— Ако искаш, ще намеря друг — предложи равнодушно той.

Тери разбра, че времето, когато пишеше за приятели, е свършило.

— Не, ще го направя — съгласи се той.

— Добре — кимна Уайт.

— Ами аз? — попита Лион.

Уайт се зарови сред листата на бюрото. Лион веднага позна материала си.

— Лени и „Райфенсталс“ в „Ред Кау“ — прочете Уайт и кимна замислен. — Добро ли беше представянето?

Лион сви рамене.

— Нищо по-различно от обикновено. „Крафтверк“ за малоумници. Всичко е в статията, шефе. Не са за мен тия.

— Много добра статия, Лион — отбеляза Уайт. — Забавна, обидна… точно каквато трябва да бъде. Освен това си я представил навреме. Браво.

Лион грейна. Една похвална дума от Кевин Уайт бе достатъчна, за да го развесели.

— Благодаря, шефе.

— Само че представяне изобщо не е имало — продължи Уайт и Лион усети как сърцето му се свива. — Лени се е обадила, че е болна. Вчера са й вадили нерв. — Редакторът хвърли материала в кошчето за боклук и избърса ръце. Погледна Лион. — Снощи не са свирили в „Ред Кау“.

Рей и Тери погледнаха Лион и усетиха, че единственият шум в стаята е дишането им. Знаеха, че нямат право да се обаждат в негова защита. В редакцията на „Пейпър“ можеш да си позволиш да правиш почти всичко, което ти се прииска. Но да пишеш рецензия за представяне, което изобщо не се е състояло, и да те хванат, тогава незабавно опразваш бюрото си.

А след това си заминаваш завинаги.

— Съжалявам, Лион — продължи тъжно Уайт. — Писал си много добри статии за нас. Ще ти дам добри препоръки.

Тери прегърна Лион, но не каза и дума. Видя как очите на приятеля му се пълнят със сълзи и стисна здраво рамото му. Забеляза и шока по лицето на Рей. Лион наведе глава.

На вратата се почука. Слабо момче с червен бретон, климнал над огромни гримирани очи, се плъзна в стаята с наръч листа. — Беше по-млад от всички. По-млад дори от Рей.

— Статията, дето я поискахте — усмихна се ведро на Уайт. — Влиянието на Берлин върху Бауи и влиянието на Бауи върху всички останали.

След тези думи изрисуваният младок се изниза. Тери зяпна редактора.

— Кой, по дяволите, беше този дребен мазник? — попита.

— Новото момче — отвърна главният.

Тримата седнаха в „Треви“, пиха чаша след чаша чай, а Тери и Рей поглеждаха крадешком Лион и не знаеха какво да кажат. Когато някой помръднеше крак, веднага подпираше кашона с всички вещи на Лион. Подобно развитие дори не им бе минавало през ума. Не бяха и предполагали, че един ден ще дойде краят.

Лион знаеше, че трябва да каже нещо. Все едно че бе в „Голдмайн“, когато Елвис почина и последваха възторжените викове. Просто трябваше да каже нещо. Зачуди се откъде се появи това желание да каже нещо. Запита се дали не го бе наследил от баща си.

— Аз просто… нали знаете — заекна той. — Просто исках да кажа… беше страхотно. — Очите му отново се напълниха със сълзи. — Това бе най-хубавото време от живота ми. Докато бях в „Пейпър“ и работех с вас двамата…

Рей прехапа устни и забоде поглед в чая. Тери стовари длан върху масата и погледна вбесен Лион.

— Глупости — заяви гневно той. — Не пробутвай тези простотии в стила на Вира Лин, че ще се видим отново — това не променя нещата, Лион, — като си отидеш. Това исках да кажа. — Тери подсмъркна и избърса очи с мръсните си пръсти. — Вие знаете ли какво ще бъде днес? — Усмихна се диво. — Днес ще бъде най-страхотният ни ден. Най-страхотният ден.

Отпи глътка чай и сподели с тях плана си. След малко Рей, а накрая и Лион се присъединиха към него. Не изпитваха нужда да говорят, ала бе очевидно — нямаше да допуснат уволнението на Лион да сложи край на последното изключително приятелство в живота им.

Щяха да прекарат сутринта в „Раф Трейд“, да огледат новите плочи, любителските списания и да поговорят с двамата собственици за новата музика. Следобеда можеха да отскочат до „Рихърсъл Рихърсъл“ в Камдън Таун, където всички познаваха Тери, където или „Събуей Сект“, или „Клаш“ щяха да репетират и всички щяха да говорят едновременно за музика, политика и момичета, щяха да се карат и заяждат заради различните банди и останалите музикални вестници, щеше да има спийд и цигари с трева за онези, които искаха, тъмно пиво и обикновена бира, и щяха да имат чувството, че са още в началото. По някое време можеха дори да похапнат, за да наваксат пропуснатото. На свечеряване щяха да се чувстват върховно.

Тери разтвори „Пейпър“ на страницата за жива музика. Погледна Лион и двамата си размениха усмивки. Тери го побутна и се разсмя.