Тони Парсънс - Краят на нощта

— Механик е. На свободна практика. Има си малък бизнес.

Той се замисли за момент. Всичко, което бе мислил за нея — домът, в който звучеше музика на Бах, книгите, лекият безгрижен живот, ски ваканциите, клубовете с понита — се оказа илюзия. Трябваше да помисли отново над това. Много от нещата, които вярваше за нея, просто се стопяваха.

— А откъде го измисли? — попита той. Не знаеше как да го нарече. — Този въображаем живот.

Мисти въздъхна.

— „Космополитън“, сигурно. Там пишат за красиви хора, които имат прекрасен живот. И от „Сънди Таймс“ — особено списанието, цветната притурка. А и хората, с които се запознах, след като истинските ми приятели прекъснаха обучението си на петнайсет. — Тя кимна замислено. — Да не говорим за хората, с които се запознах в „Пейпър“.

Той все още не разбираше.

— Не беше нужно да ме лъжеш.

Тя се разсмя.

— Разбира се, че трябваше. Не го направих заради теб или заради някой друг. Направих го заради себе си. Лъжех, за да се чувствам по-добре. Искаш ли да влезем? Ще те запозная с тях.

Той хвана ръцете й.

— Не искам да лъжем повече. Не и след като чакаме бебе. Не и ако искаме всичко да тръгне както трябва.

Мисти огледа металните отпадъци, заринали двора.

— Освен ако нямаме много основателна причина да лъжем — заяви накрая тя. — Освен ако не лъжем, за да не нараним другия. — Усмихна се и прокара пръсти по бузата му. — Това е бракът — обясни тя.

Бащата на Мисти се разсмя и плесна Тери по гърба.

— Значи сте се позабавлявали и сега се налага да плащате — заяви той.

Беше огромен мъжага по потник, широкият му гръб бе обрасъл с гъсти косми като на маймуна. Сипа „Феймъс Граус“ в две мръсни чаши. Без да обръща внимание на протестите на Тери, пъхна едната чаша в ръката му.

— Знам какво ти е — майка й беше в четвъртия месец, когато подписахме. — Вдигна чашата. — До дъно.

Тери послушно изпи уискито и усети как течността прогори пътека чак до „Док Мартенса“. Главата му се замая. Навсякъде в мизерната къща бяха накачени изображения на Христос и Мария. Бяха във всяка ниша, на всяка стена, по полицата над камината. Христос се гърчеше на кръста, Мария бе сплела ръце в молитва. Все образи на страдание и непорочност. Тери притисна длан към потното си чело и усети как уискито започва да плете черната си магия.

— Ти си щастливо копеле — издудна баща й и избърса уста с опакото на косматата си ръка. — Братята на жена ми ме смляха от бой, въпреки че аз имах намерение да постъпя както си му е редът. — Той посочи с чашата тримата навъсени младежи, които оглеждаха Тери от канапето. Братята на Мисти, двама по-големи, единият по-малък от нея. Злобни и жестоки типове, реши той. — Май на теб ще ти се размине леко — заяви баща й. След това се зае с важната част. — Мога да осигуря на двама ви с Мери Скаут Хол за приема.

Тери онемя. Мери ли?

— Познавам един в местната винарна „Уестминстър“, който ще осигури пиячката, а след това вие с Мери идвате да живеете у нас, докато от общината ви дадат някое апартаментче.

Всичко бе уточнено. Сълзи опариха очите на Тери. Отчасти се дължеше на уискито, отчасти на шока, когато научи истината за семейството на Мисти, отчасти защото цяла нощ не бе мигнал и бе взимал наркотици, и се бе отдал на приключения. На първо място обаче бе чувството, че някой внезапно му е отнел живота.

Това семейство не беше като неговото. Майка му щеше да полудее, ако някой докоснеше градинските й джуджета, камо ли да напълни градината с ръждясали метални отпадъци. Родителите на Тери притежаваха къщата, в която живееха, тя не беше на общината. А бащата на Тери, макар да имаше вид на як бачкатор, през уикендите поддържаше розовите храсти, не се мърляше с двигателя на форд „Ескорт“. Тези хора, семейството на Мисти, бяха от друга категория на работническата класа. Разполагаха с пари, успяваха да се вредят за апартамент, умееха да лавират и се тъпчеха по много в едно мизерно жилище. В сравнение с тях Тери бе още дете.

Тримата братя на Мисти приличаха на жестоки диви селяни, каквито бе виждал по местата, които обичаше, да съсипват удоволствието на околните. Та те все още бяха с дълги коси! Беше краят на лятото на 1977 година, а те отглеждаха дълги коси! И то не защото бяха като Рей, не защото вярваха в друг начин на живот, а защото бяха прекалено тъпи, за да забележат промяната. Тези коси… Тери остана отвратен. Още преди пет години щеше да си изядеш боя, ако се разкарваше с подобна коса. Пуснати развети коси, широки панталони и ластични ризи с къси ръкави, толкова впити, че дори противните им зърна личаха. Сълзите на унижение, избликнали в очите на Тери, замъглиха напрегнатите им лица.