Тони Парсънс - Краят на нощта

— Погледни ги само — посочи той.

Даг Уд бе в „Рейнбоу“ във Финсбъри Парк. Щеше да се получи доста интересно, особено ако Даг си бе запазил разслабителните на Скип за шоуто. Елвис Костело беше в „Нашвил Рум“ на ъгъла на Кромуел Роуд и Норт Енд Роуд, където билетите бяха по една лира. Еди и „Хот Родс“ бяха в „Марке“ — по една лира вход, лира и двайсет за членове. „Слотър“ и „Догс“ бяха в „Рокси“ на Нийл Стрийт 41–43, Ковънт Гардън, а подгряващи щяха да са „Варикоуз Вейн“. „Том Робинсън Ванд“ щяха да се представят в „Хоуп енд Анкър“ на Ъпър Стрийт, Айлингтън. „Секс Пистълс“ бяха поели на тайно турне — нямаше никакво известие, никаква реклама, и току-що бяха пели в Лафайет, Улвърхамптън, а хлапетата пишеха до „Пейпър“, за да се оплакват от възмутителния вход от лира и петдесет. Носеха се слухове, че „Пистълс“ ще пеят в парка призори.

— Какво искате да видим? — попита Рей.

— Да отидем навсякъде — предложи Тери. Лион се разсмя, докато ги наблюдаваше как си подготвят програмата, как обмислят стратегия и усети, че ги обича като братя.

— Може и да успеем да надникнем навсякъде — примири се Рей. — Предлагам обаче да пропуснем „Варикоуз Вейн“ в „Рокси“.

— Този, новият — напомни Тери и направи чекиджийски жест с юмрук, а сърцето на Лион преля от благодарност. — Видяхте ли го нещастника? Цялата тази работа с Бауи е дошла до гуша на всички.

Лион забоде поглед в масата. Тези неща вече не го засягаха. Кашонът в краката им му напомняше, че е вън от играта. Чувстваше се като прегрешил, който никога няма да успее да оправи нещата. След това се замисли за предстоящия ден и настроението му се оправи.

В този момент влезе Мисти. Лион забеляза, че иска да говори с Тери насаме, и след няколко мига на неловко мълчание, Тери се измъкна след нея навън, а след това се намъкна един от старите кучета, прояви нетипично уважение и поиска двамата с Рей да обсъдят оформлението на статията за Ленън, така че Лион подкани приятеля си да си върши работата, да не му обръща внимание и продължи да пие чай, докато Рей обсъждаше с навлеците материала за Ленън, и осъзна, че колкото и да им се искаше да са заедно в най-страхотния ден от живота им, приятелите му имаха други задължения.

Старото куче си тръгна, Тери се върна без Мисти, но настроението бе отлетяло. Платиха сметката и станаха. Повече не проговориха за предстоящия ден.

Пред кафенето спряха, вятърът се завихри около небостъргача, както обикновено, сякаш ги подканяше да продължат. Мисти бе седнала зад волана на колата. Беше паркирала на пешеходна пътека, моторът бумтеше и през отворените прозорци долиташе глас от „Радио едно“. Диджеят обясняваше, че щели да се продадат два милиона плочи на Елвис за първите двайсет и четири часа след смъртта му. Наричаха го най-страхотния ден.

— Жалко, че седмицата е толкова натоварена — опита се да се извини Рей. — Броят е много важен.

— Няма нищо — промълви Лион. Не искаше да се чувстват виновни заради него. Не искаше да го прави на въпрос. Нямаше да изтърпи милото им отношение. — Ще ви звънна, става, нали?

— Ще го направим някой друг ден — реши Тери. — Разполагаме с всичкото време на света. Нали така?

Прегърна Лион, а след това го пусна и го отблъсна грубо от себе си. Рей постави срамежливо ръка върху коженото му яке. Лион се усмихна. Тримата се спогледаха за миг, несигурни какво следва. Неочаквано проехтя клаксон. Обърнаха се към Мисти, която чакаше зад волана на каприто.

Тя се усмихна и махна с ръка, нетърпелива да тръгне.

— Значи баща ти не е адвокат? — попита Тери. Седяха в колата на баща й пред дома им, който се оказа фондово жилище на хълм с изглед към задната страна на Кингс Крос.

Дворът — някога градина — беше пълен с резервни части. Имаше няколко почернели ауспуха, оплескан в машинно масло двигател, самотна седалка, ръждясалия труп на стар мини купър, останал без гуми. Тътнежът на преминаващи влакове изпълваше въздуха като птича песен.

— Адвокатите не карат форд „Капри“ — отвърна разсеяно Мисти. След това погледна Тери с много нежност. — Ти нищо не знаеш, нали?

Истина бе. Колко лесно можеше да го заблуди всеки. Ето че бе на път да стане баща, а не знаеше нищо. Затова пък научаваше бързо.

— А с какво се занимава? — поинтересува се Тери. — За баща ти питам.

Кой знае защо очакваше да отговори, че работи същото като неговия. Очакваше да отвърне, че е носач в „Смитфийлд“. Били сме от една черга през всичкото време. Вместо това тя отвърна: