Тони Парсънс - Краят на нощта

— И на мен ми беше приятно — обади се Лион. Не можеше да обясни какво означава тази нощ за него — как бе хлътнал по нея, ами музиката, ами сексът! Не можеше да го изрази с думи. За пръв път в живота си не намираше думи.

— Освен това си добър танцьор — отбеляза тя.

— Я стига — възпротиви се той.

— Разбира се — настоя Руби. — Просто трябва да… не знам. Да се отпуснеш малко.

В следващия момент небето се изпълни със звуци и отначало му се стори, че приижда нова буря, но шумът бе по-силен от всичко, което Лион бе чувал, по-оглушителен от буря и ставаше все по-натрапчив, докато се оказа над тях и той вдигна глава, за да види новия самолет, конкорд, също като гигантска бяла птица, само на една година, източен като ракета, блестящ в бяло и златно на утринните лъчи, как се спуска и се готви за кацане на запад от града, недалече от нейния дом. Беше красива гледка.

Когато извърна поглед назад, фордът „Кортина“ потегляше, а Руби му махаше от задния прозорец. Той също й махна, убеден, че й бе казал истината в спалния чувал, докато бе разгорещен, а думите обикновено имаха значение само в момента. Лион я обичаше.

Обичаше я истински, не бе просто заради секса. Обичаше я, макар да не я познаваше. Как стана така? Как бе възможно да обичаш някого, когото дори не познаваш?

Беше на двайсет години и всичко бе лесно.

— Трябва да го напуснеш — настоя Рей.

Това не беше в негов стил. Той винаги се държеше леко безразлично и дръпнато. Трите години в „Пейпър“ го бяха научили, че няма друг начин. Можеше да си готин единствено ако не ти пука, но също така си готин и когато ти пука. Този път обаче нещата бяха различни. С нея не можеше да се прави на безразличен и дръпнат.

— Противният ти съпруг — продължи той. — Господин Любовни мускули.

Тя се засмя любезно и Рей разбра, че е безсмислено да настоява. Къде щеше да отиде тя? След няколко часа той оставаше без работа. Видя се през нейните очи — тъпо хлапе, което все още живее при родителите си, замаяно след една нощ хубав секс. Никой не се отказва просто така от живота, който му бе осигурен. Дори на Рей му беше ясно.

Тя погледна към просветлялото небе и се усмихна.

— Все едно че снощи не е имало буря, нали? — рече тя.

Седяха в колата в Хайд Парк, близо до мястото, където езерото Сърпънтин се среща с Лонг Уотър. Слънцето надничаше през високите дървета и обсипваше водите с разтопено злато. В далечния край на Сърпънтин имаше малък дървен кей със скупчени наоколо лодки в синьо и бяло.

— Трябва да се повозим някой път — подхвърли тя. — Не съм гребала от години.

Наблюдаваха двайсетината коня от казармите на кавалерията да преминават по опесъчената алея, ездачите — в парадни униформи, с блестящи нагръдници и червени наметки, на шлемовете им в бяло и златно се полюшваха бели конски опашки. Бе очевидно, че не са наряд, защото се прозяваха небрежно, триеха очи и си говореха. Беше приятен момент. Само че нещо накара Рей да го съсипе.

— Опитвам се да разбера — настоя той. — Ако си наистина нещастна, ако си толкова нещастна, колкото твърдиш, защо просто не се разведеш?

— Ти докога ще дрънкаш все едно и също? — попита го тя, без да се усмихва.

— Докато трябва — сопна се младежът. — Ще дрънкам все за това. Дори не мислех за мен и теб. Говоря ти, че трябва да спасиш себе си. Разкарай се от това място, където няма и следа от обич.

Тя замълча, все още загледана в езерото, и известно време той нямаше представа за какво се е замислила — дали за развод или за гребане. Не й беше просто ядосан. Беше ядосан и на себе си. Сега трябваше да бъде с Джон Ленън, не с омъжена жена, чийто съпруг бе прекалено богат, затова не можеше да си позволи да го изостави.

— Не е лесно — заяви най-сетне тя. — Двамата сме вързани. Не знам как да ти го обясня. — Потисна прозявката си и Рей забеляза, че е много уморена. Жената поклати глава. — Трудно е да се реша. Трудно е да приемеш всички промени. Човек се страхува от непознатото. Страхува се да остане сам.

Рей не знаеше какво да каже. Всичко, което знаеше за брака, го бе научил от родителите си. А това означаваше, че не знае нищичко. Опита се да си обясни как така баща му и майка му са се обичали на времето, защо нещата са се променили. Това никога няма да го разбера, каза си Рей, и макар да бе намразил баща си, не можеше да разбере как е възможно майка му да е била привлечена от силата на стария, от физиката и мъжкарската му натрапчивост. Май жените си падаха по тези неща.