Тони Парсънс - Краят на нощта

Нямаше нужда да пита. Знаеше, че е изхвърлила подаръка за рождения си ден.

Гарсониерата на Тери не беше кой знае какво.

Матракът бе под еркерния прозорец, откъдето понякога навяваше дъжд, имаше електрически радиатор, а навсякъде бяха разпилени плочи. На стената бе закачен класическият постер от „Драконът влиза“, на който Брус Ли бе гол до кръста, съвършен мъж със съвършено тяло, дори с издрано лице и гърди.

Шофьорчето на горния етаж беше надуло „Мотърхед“ до дупка — винаги правеше така, когато приятелката му се прибираше при майка си. Мокетът бе лекьосан за спомен от стотиците предишни обитатели на стаята. В един ъгъл бяха натрупани бели хавлиени халати, взети от „Хилтън“ в Глазгоу, от „Холидей Ин“ в Нюкасъл и „Драгонара“ в Лийдс. Нещата на Мисти бяха пръснати навсякъде — роклите, купища книги, посветени на фотографията, филмови ленти и ботуши.

В тази стая не съществуваше домашен уют.

Грейс бе чедо на рокендрола. Беше си обула скъсани чорапи в Лоуър Ийст Сайд и бе показала среден централен на разни типове от Бауъри, които се бяха опитали да й подметнат нещо. Беше свикнала на мизерия и мръсотия. Той запретна полата й около кръста, езиците им се преплетоха, а нетърпеливите му ръце искаха да бъдат навсякъде непрекъснато.

— Дай стоката — настоя тя.

Той кимна, откри огледалце и с ножче за бръснене оформи линията. Грейс седна на леглото, кръстоса крака и той с усилие на волята откъсна очи от нея и продължи да оформя линиите. Сърцето му биеше нетърпеливо. Деляха го минути от най-невероятното чукане в живота му. Грейс се отпусна по гръб на леглото. Ножчето за бръснене бързо оформи четирите линии сулфат.

Хубавото на стаята бе, че не се виждаше много добре. Беше осветена от гола прашна четирийсетватова крушка, отблясъци от електрическия радиатор и фенерите, които Мисти бе окачила около леглото, когато се нанесе, и така и не свали повече. Стаята струваше шест лири на седмица и беше в разнебитен блок в Крауч Енд. Беше я наел от грък, обяснил на Тери, че заминава за Мелбърн, защото с Англия е свършено. Цветните фенери придаваха специален вид на стаята, все едно че си беше вкъщи. Може би му се струваше така, защото Мисти ги бе поставила.

Тери откри пластмасова сламка на червено и бяло райе и смръкна две от линиите на огледалото. Грейс се надигна, посегна към дозата си, а Тери притисна устни към нейните, след което стана, за да отиде в банята и да наплиска лицето си със студена вода.

Беше възбуден и нервен, нямаше търпение да го направи, питаше се къде ли е гаджето на Грейс, вокалът от бандата. Дали двамата не се промъкваха тайно с други партньори? Дали не се бяха разбрали предварително? Тери откриваше, че между мъжете и жените има много повече сенки, отколкото бе предполагал. Дали тя щеше да му стане гадже след тази вечер? Така щеше да даде на Мисти да се разбере, така щеше да им покаже на всички — Грейс Фюри да му стане гадже. Всички точеха лиги по нея, а бързите удари на сърцето му напомняха, че след малко ще бъде негова. Наплиска се с вода, усмихна се на отражението си в огледалото, готов за чукане, което никога нямаше да забрави.

Тя го чакаше, когато се върна. Беше заела поза, която би трябвало да го разпали, поза, която щеше страшно да го изкефи, ако можеше да избира. Беше приседнала на края на леглото, без дрехи, кръстосала крака, облегната назад.

Само че онова, което вледени Тери, бе фактът, че тя се друсаше.

Грейс не беше изсмъркала белите линии, както той очакваше. Беше извадила спринцовка, бе завързала стегнато горната част на ръката си, така че когато той влезе в стаята, завари фантазията си, момичето на мечтите си да търси вена, а когато я намери, се задъха, след това изхлипа от удоволствие, когато иглата влезе и вкара наркотика, готов да се влее в кръвта й.

Като в мъгла Тери отказа да направи същото, да сподели с нея капещата игла. Направи го любезно, сякаш отказваше бисквитка със следобедния чай, и остана да я гледа как се гърчи от удоволствие — извива гръб, затворила очи, поема въздух в еуфория, и той разбра, че тя изпитва много повече удоволствие, отколкото той можеше да й даде.

След това не искаше нищо повече — нито наркотици, нито момиче, нито чукане. Спринцовките го плашеха до смърт. Само че беше млад и бе прекалено късно да спре, а и откога само искаше да се докопа до момичето, което всички желаеха.

Затова разкъса дрехите си и се строполи върху нея на неравния матрак във влажната гарсониера, по-скоро обзет от отчаяние, отколкото от желание. Слабото й бяло тяло бе все още в унес под него, спринцовката се търкаляше някъде до тях и проблясваше на светлината на фенерите, останали от Коледа.