Тони Парсънс - Краят на нощта

Един от Р45, барабанистът, който се беше нахвърлил да души Умника по-рано същата вечер — сякаш бяха минали светлинни години оттогава, — се извърна рязко към фронтмена. Чак сега Тери забеляза, че под боята за коса и готините дрешки той е наистина стар.

— Купонът свърши, откачен скапаняко — кресна барабанистът в изуменото лице на Били.

Тери пристъпи две крачки напред и блъсна музиканта в стената.

— Остави го на мира, копеле мръсно — повиши глас заплашително и веднага седна до приятеля си на пейката, прегърна го през кокалестите рамене и двамата останаха така, обгърнати от облак бял прашец. — Трябва да вървя, Били — обясни Тери и го заболя, когато видя изражението в очите му. Години по-късно, когато си припомняше тази нощ при вестта за смъртта на Били Блицън, Тери си каза, че от всички предателства, извършени тогава, да изостави Били Блицън в съблекалнята на „Уестърн Уърлд“ бе най-голямото.

— Да вървим, Тери — подкани го Грейс и двамата тръгнаха, загърбили прегърнати „Уестърн Уърлд“. Последва секунда, в която се разнесе необичаен звук, а Тери така и не разбра какво става. След това му просветна. Нямаше музика. На сцената нямаше никой, тътенът на басите липсваше. Да, музиката бе спряла.

Грейс не се изненада, когато видя колата, която Тери бе паркирал наблизо.

Тези американци, помисли си той.

За тях един форд „Капри“ си е нищо работа.

Рей се измъкна от леглото, огледа се за банята и всичко му се стори съвсем ново.

Върху масичката за кафе, достатъчно голяма, за да играят двама пинг-понг, имаше лампа с формата на яйце. Никога не съм виждал такова чудо преди, каза си Рей. Сребърните пепелници бяха колкото купички за кучешка храна. Това бе нещо ново. Златни плочи в златни рамки висяха по стените. Беше ги виждал единствено в звукозаписни студиа, никога в дома на когото и да е. Мебелите бяха ниски и дълги, все още в найлонови калъфи, също като гигантски презервативи. Каква е цялата тази работа? Библиотека с дървена стълба, ако искате вярвайте, но книгите бяха необичайно еднакви, кориците им непокътнати, сякаш са били купувани на метър. Мама му стара, шантава работа, помисли си Рей.

А една омъжена жена го чакаше топла под чаршафите.

Това бе най-новото от всичко.

Беше спал с момичета. Беше спал с много момичета, защото те го харесваха. Харесваха го и мъжете, знаеше го със сигурност, макар че не си падаше по тази част. Бе започнал млад, петнайсетгодишен девственик, който се интересуваше само от музика, когато Уайт му възложи първата задача в „Пейпър“. Само че досега не бе имал омъжени жени и мисълта го възбуди и стресна.

Къде беше мениджърът на една от най-великите банди на света? Къде беше съпругът й тази вечер? Къде беше копелдакът, дето ходеше да купува вибратори? Какво ли щеше да направи с Рей, ако го завареше тук?

Рей обиколи къщата както беше гол, долавяше всеки шум и не спираше да се впечатлява. Никога през живота си не бе виждал подобен лукс.

Зашляпа през хола и след няколко крачки голите му крака потънаха в губер, а зад френските прозорци чу тихото ромолене на реката.

Не можеше да приеме, че това бе същата река, която течеше покрай редакцията, вечната река, където към единайсет ходеха да дръпнат по една цигара с трева на завет в сянката на небостъргача.

Това тук бе Темза на предградията, реката минаваше покрай огромни къщи на мъже, които изкарваха неприлично много пари, купуваха си имения, за да редят златни плочи по стените, а отегчените им зарязани съпруги да кукуват сами. Също като жената, чийто аромат Рей усещаше полепнал по влажната си кожа.

Тя беше властна жена, помисли си Рей с усмивка. Властна, но мила.

— Не искам да ме любиш — заяви тя, без да се впечатлява от бавното му нежно изпълнение. — Не искам да ме любиш, чукай ме.

Как само й се обръщаше езикът да каже подобни думи! Въпреки това на него му хареса. Харесваше я и нея. До голяма степен сексът досега бе механичен. Безличен. Само че госпожа Браун бе различна. Рей усети, че сексът с нея означава нещо за него. Нямаше нищо против тя да му казва какво да прави. Искаше да се научи.

Намери банята и му трябваше известно време, за да огледа всички парфюми. Как бе възможно човек да притежава толкова неща? И тогава чу шума.

Рей притаи дъх, уви бяла хавлиена кърпа на кръста си и излезе от банята. Странна късокосместа котка се отри в босия му крак и той ахна уплашен. След това чу жената да го вика по име.

Когато се върна в спалнята, устата й се плъзна по лицето му, сякаш не му се бе наситила, ръцете й го привлякоха и двамата се разсмяха от удоволствие, защото искаха още, и се залюляха на водното легло, кожата й бе хлъзгава от пот, косата и на двамата полепна по лицата им. Правя го на водно легло, помисли си гордо Рей. Това бе нещо ново. Не можеше да повярва на късмета си.