Тони Парсънс - Краят на нощта

Дилърът вдигна ръце, сякаш се предаваше. Изглеждаше притеснен.

— Веднага щом ми платиш за последния път — отвърна той с изкуствена усмивка. — И за предишния път. — Май се опитваше да се шегува. — И за-за-за по-предишния път.

Красивото лице на Били Блицън се разкриви от яд.

— Скапан наркоизрод, как смееш да ми говориш така пред приятеля ми?

От очите на Били бликнаха гневни сълзи. Дилърът вдигна ръце и каза, че било възможно да се споразумеят, но вече било прекалено късно.

— Ще ти съдера скапания задник! — избоботи Били.

Тери наблюдаваше как приятелят му разкопчава гравирания каубойски колан, който придържаше панталоните на съсипания италиански костюм. Дилърът се сви в тоалетната кабинка, скри се зад гаджето си, а Били размаха колана.

Тери прегърна Били и го изтегли настрани. Тълпата се разтвори, за да им направи път да минат и Тери изведе приятеля си от тоалетната. Оказа се изненадващо лесно. Били бе лек като перце и Тери усети как го бодва необяснима мъка.

Запита се какво ли ще случи с всички тях.

Прегърна Били и го отведе в малката съблекалня на клуба. Тери открай време се слисваше от размера на стаята. Тук започваха легенди, а бе помещение не по-голямо от гардероб, с гола пейка от едната страна, стените от пода до тавана бяха облепени с постери на банди, отгоре издраскани с графити. Накара Били да седне.

Р45 се мотаеха наоколо, наливаха се с бира и се готвеха за шоуто. Не обърнаха абсолютно никакво внимание на фронтмена си.

— Ще се оправиш ли? — попита Тери.

Никога не бе виждал Били толкова вкиснат. Долната му устна висеше, огромните му кафяви очи едва стояха отворени, а на жълтата светлина в съблекалнята костюмът му изглеждаше още по-смачкан и лекьосан.

— Трябва ми нещо малко да живна — обясни Били Блицън.

Висок мъж с късо подстригана коса надникна вътре.

— Време е — обяви той.

Били осъзна какво става и се ококори.

— Голяма работа ще бъдем тази вечер, мой човек. Тук е онзи пич от звукозаписната компания. Дошъл е.

Тери пъхна ръка в джоба си, напипа едното пликче сулфат и стисна ръката на Били, за да му го даде тайно. Знаеше, че Били няма да иска да раздели наркотика с останалите от бандата. Когато приятелят му погледна, лицето му се озари.

Тери бе готов на какво ли не заради тази усмивка, защото Били Блицън бе свирил в банда, която той обожаваше. Пък и притежаваше много повече естествен чар от всеки друг, когото Тери познаваше.

— Ти си ми истински приятел — изломоти Били Блицън и го погали по бузата, от което Тери усети странен прилив на гордост и тъга.

— Да го даваш по-леко, бива ли? Прашецът е чист.

Били се намръщи.

— Онзи гадняр. Онзи скапан гадняр. Позволява си да ми говори за пари.

Р45 бяха готови с китарите и излизаха от съблекалнята.

— Просто ги разбий — пожела Тери и изправи Били Блицън на крака. Остана да го наблюдава как прехвърля китарата през рамо и се превръща в друг човек.

— Винаги ги разбивам — заяви той. — Абсолютно винаги.

Тери кимна и се засмя, усетил чувства, които не бе възможно да се дължат на спийда или на трите безсънни нощи.

Истина бе. Всяко шоу, което той правеше, бе добро. Винаги си струваше да гледаш Били Блицън.

Само дето никога не се знаеше кога ще бъде последният път.

Тери бе застанал в дъното на „Уестърн Уърлд“ и се бе качил на стол, за да гледа шоуто.

Извади останалия един грам, отвори пликчето и пъхна ключа. Обичаше да гледа Били Блицън, докато бе под въздействието на амфетамини. Той бе Дийн Мартин на рокендрола, умееше да създава еуфория, която пулсираше из вените ти, а това бе представата на Тери за щастие.

Само че, докато гледаше как зрителите ужасени се отдръпват от „псетата“, усети безсънните дни и нощи да го притискат и единствено почувства изтощение и меланхолия.

Тази вечер не бе като другите. Тази вечер всичко се разпадаше. Започна с Мисти и тъгата се разпростираше до всяко кътче от живота му. Всичко, което обичаше, му се изплъзваше.

Били и Р45 се подреждаха на сцената, включваха инструментите и обмисляха как да започнат. Панталоните на Били щяха да се смъкнат всеки момент. Тери чак сега забеляза, че приятелят му е забравил да си сложи каубойския колан.

След това певецът започна да отброява и тактува.

— Едно! Две! Три! Четири! — и групата започна с известния лайтмотив „Надрусайте се всички“. Нещата се объркаха почти веднага и Тери се сети за старите кучета в „Пейпър“ и какво разказваха за Джими Хендрикс, докато е бил на остров Райт — че било все едно да гледаш човек, когото обичаш, да умира пред очите ти.