Тони Парсънс - Краят на нощта

За пръв път през живота си, Лион се почувства почти хубав, макар да съзнаваше, че това не се дължи толкова на промяната в цвета на косата, колкото на докосването на пръстите й, които масажираха скалпа му, на лицето й, надвесено над главата му, на топлия й дъх, погалил врата му.

Имаше чувството, че тя наистина държи на него, и сърцето му изпърха.

По-късно, когато чуждестранният говор в голямата стая вече не се чуваше, а двойката, която се любеше шумно, бе захъркала, Лион и Руби се промъкнаха в неговия спален чувал.

Тогава двамата се любиха колкото бе възможно по-тихо и единствените звуци бяха дишането и проскърцването на голия под, и неговият замаян щастлив шепот.

— Обичам те — промълви той и в очите му пролича истинността на тези думи. — О, толкова много те обичам!

Руби се изкиска под него, след това въздъхна и го прегърна, а това го подлуди.

Лион свърши с мощна експлозия.

Колко нощи бе изкарал, без да спи?

Почти три, помисли си Тери, обгърнат от тъмнината на Ковънт Гардън. Когато блеснеше зората, щяха да са изминали цели три нощи без сън.

Преброи ги.

Първите две вечери в Берлин. Едната тича по малките улички на града с Даг, наблюдаваше го как иска назаем инструментите на някакъв джаз квартет и заедно с бандата представя доста нескопосана версия на старите си хитове, докато се мята като обезумял, дори по едно време увисна на лампата и тупна на масата сред феновете на джаза.

На следващата вечер бе в хотелската стая на Даг, смъркаше коката, доставена от Криста, и си говориха, докато камериерката не потропа на вратата, за да оправи стаята, което означаваше, че е време Тери да се пооправи, да си събере багажа и да се качи на първото такси за летището.

А сега и тази нощ, до края на която оставаха броени часове. Три нощи, без да мигне, три наситени със събития нощи, а Тери знаеше много добре какво го чака на третата сутрин.

На третата сутрин започваш да прозираш нещата.

Можеше да е какво ли не. След три безсънни нощи Тери веднъж видя как едно врабче се опитва да го прекара. След други три нощи видя катастрофирал самолет, отворен също като консерва сардини, килнал се на една страна точно пред апартамента му. Шантава работа. Ненормална работа. Откаченото врабче, катастрофиралия самолет — сега ги нямаше, Тери знаеше, че ги няма, и се опита да си го набие в главата. Само че му беше много трудно.

След три нощи спийдът в черния ти дроб се превръща в алкалоида мескалин — халюциногенно вещество — и започват да ти се привиждат разни неща, за които можеш да се закълнеш, че са истински. Преглъщаш ужаса, опитваш се да откъснеш очи, защото не можеш да не повярваш в онова, което виждаш. След три безсънни нощи всичко ти се струва съвсем истинско.

Когато Тери видя светлините на „Уестърн Уърлд“ да изплуват от тъмнината, той се запита каква ли лудост му предстои да види тази вечер.

В часовете, след като си тръгна от „Уестърн Уърлд“, всички в клуба направо бяха полудели. Бяха напълно откачили.

Сякаш психозата, разочарованията и насилието се бяха натрупвали и „Марке“, „Рокси“, „Ред Кау“, „Нашвил“, „Дингуолс“ и „Хоуп и Анкър“ се бяха пренесли в тази дупка в Ковънт Гардън.

Тери се опита да си пробие път надолу и чак сега видя, че гъмжи от „Псета на Дагънам“.

Бяха окупирали дансинга. Блъскаха се, търкаляха кутии от безалкохолни, плюеха, ръгаха всички, които не бяха от племето им, за да ги разкарат, превземаха заведението и това им доставяше невероятно удоволствие. Тери се замисли за Лион с надеждата приятелят му да е далече от това място.

В средата на цялата тази лудница се виждаше сако, ушито от знаме. Умника беше тук заедно с „псетата“ и изпълняваше лудешкия си танц — нещо като кръстоска между животно и боксова круша, докато „псета“, двойно по-едри от него, го налагаха, блъскаха го напред-назад също като топка в червено, бяло и синьо.

Умника видя Тери и му се усмихна глуповато, сякаш всички тук бяха приятели, ала Тери така и не намери сили да отвърне на усмивката му.

Реши, че има голяма възможност „псетата“ да направят онова, което се заканваха да сторят вече цяла година. Май наистина щяха да убият някого.

Тери си проправи път нагоре към тоалетните. Тази вечер бе особено трудно да се придвижва в това заведение. Никой не помръдваше от мястото си. Разни непознати го гледаха намръщени и ръмжаха. Тук се събираха все повече и повече непознати мутри и на него му се доплака.

Това е от спийда, реши той. Трите безсънни нощи в комбинация със спийд и със страха от онова, което ще завари.