Тони Парсънс - Краят на нощта

Влезе в мъжката тоалетна. Тъпо реге отекваше в стените и напуканите огледала. Тоалетната бе пълна с мъже и жени, момчета и момичета, които се друсаха, продаваха наркотици и се плескаха с грим. Никой не използваше мястото по предназначение, въпреки това, незнайно как, тук вонеше на изпражнения като от хиляда и една нощ.

Тери откри очилатия дългокос тип, който му трябваше, да разпределя дози от по грам и половин грам върху капака на една от тоалетните чинии. Това беше дилърът. До него бе застанала хипарка със замръзнала усмивка — надрусаното му гадже. Всички закимаха, когато го видяха, и Тери се насили да се усмихне, огледа се, с което трябваше да покаже, че проявява интерес към стоката, докато дилърът бръщолевеше всякакви простотии, родени от объркания му от дрогата мозък.

— Тери… тъкмо разправях… че най-добре човек да живее на някоя лодка, а? — обърна се към него с блеснали очи. — Защото… ако живееш на лодка… нали така… не могат да ти хванат края… не си в електората, нали се сещаш, никой от армията няма да те търси. Никакви регистри. Няма те никъде, нали така?

Дилърът се изкиска на изобретателния си план, с който щеше да преметне властите. Вече десет години продаваше стоката си из кенефите на най-различни клубове, а ето че най-неочаквано му се прииска да сподели плановете си за пенсия с Тери.

— А по този начин няма данъци — усмихна се гаджето с объркан поглед. — Няма данъци за лодката.

— Така се пестят пари — закиска се дилърът.

Тъпотии, помисли си Тери.

Какви тъпотии трябваше да слуша човек, за да си купи наркотик. На Тери му се искаше да се измъкне от това място, но доброто възпитание го принуди да остане и да изслуша безумната реч на смахнатия дилър. Той продължаваше да ръси простотии, а Тери имаше чувството, че мозъкът му ще се пръсне.

— Страхотна идея — отвърна Тери, докато наблюдаваше как Уоруик Хънт влиза в тоалетната. — Да се пренесеш да живееш на рибарска лодка.

Обзет от презрение, Тери забеляза, че влезлият е единственият дебелак в „Уестърн Уърлд“. Естествено, как иначе, след всички обилни обеди и билетите за първа класа на полетите до Ел Ей, Ню Йорк и Токио. Ами купоните покрай работата?

Човекът, уредил с договори някои от най-великите банди през последните десет години, приличаше на брат на един от „Илектрик Лайт Оркестра“. Изпика се внимателно в напукания писоар, вдигна ципа на грижливо изгладените дънки „Левис“ и се огледа, за да види къде може да се измие. Тери се усмихна мрачно. Ама тоя къде си въобразяваше, че се намира? В скапания „Марке“, може би? Това беше „Уестърн Уърлд“, всички мивки бяха изпочупени, а водата бе спряна много отдавна. Уоруик Хънт въздъхна раздразнен, извади малка сребърна табакера от късото си сако, отвори я и бръкна вътре със сребърната лъжичка, увиснала на косматите му гърди.

— Трябва да си купиш лодка, мой човек — настояваше дилърът. — Купи си лод-лод-лод-ка!

В моменти, когато бе силно развълнуван, дилърът започваше да заеква.

— Добра идея — отвърна Тери и се запита дали дилърът не е пробвал прекалено много от стоката си.

Беше разсеян. Малка тълпа почитатели се бяха скупчили около Уоруик Хънт. Хънт може и да бе единственият затлъстял тип, с плътни бакенбарди и очила, но притежаваше таланта да сбъдва мечти. Момиче с халка на носа, къса черна коса и впити черни панталони му подаде касетка, на която със сигурност имаше демо записи на бандата й. Уоруик Хънт се усмихна търпеливо, беше очевидно, че се кефи, след като светът бе в краката му и вече бе смръкнал кока. Нищо не се е променило, помисли си Тери. Въобразявахме си, че всичко ще се промени, но в шоубизнеса всичко си е същото.

— Ни-ни-ни-кой — пелтечеше дилърът — не си купува риба, дето плува в мътни води, нали така, а?

Тери кимна в знак на съгласие и за награда получи две пликчета, пълни с амфетамин сулфат. Най-сетне. Два грама за 24 лири. Щом банкнотите, които получи от баща си, се скриха в джоба на дилъра, образът на баща му изникна пред очите на Тери. Старият ходеше превит в леденото хале, краката едва го държаха, а освен това му се налагаше да влачи и единствения си син.

Били Блицън се заклатушка в тоалетната и въодушевлението нарасна. Не обърна никакво внимание на Уоруик Хънт, който го наблюдаваше с мазна усмивка, приближи се до Тери и се усмихна. Били умееше да се усмихва така, че да се почувстваш като най-важния човек на този свят.

— Здрасти, мой човек — измърка тъжно Били. След това се обърна към дилъра и гласът му стана остър и делови. — Дай от най-доброто.