Тони Парсънс - Краят на нощта

Били забрави думите на „Надрусайте се всички“ и запълни дупките с обиди и ругатни по адрес на „псетата“, които започнаха да го плюят с бира. След това се направи, че забива спринцовка в ръката си и незнайно защо този път жестът се получи жалка имитация, вместо да вдъхнови публиката.

Под ярката светлина на сцената лицето на Били Блицън вече не изглеждаше красиво. Дори в задушния клуб, малко преди затваряне, Тери усети как по гърба му се спуска студена тръпка. Били изглеждаше така, сякаш мястото му бе в някоя морга.

В този момент Тери си спомни нещо, което баща му бе казал за истинския Дийн Мартин — че всичко било само преструвка и актьорско майсторство. Дийн се преструвал, че е надрусан, докато бил на сцената, защото знаел, че дамите и господата от предградията много си падали по такива изпълнения, също както внуците им са очаровани да гледат как Били Блицън се самоубива на сцената. Само че Дийн Мартин винаги владеел положението, докато Били Блицън не успяваше.

Това, което се случваше тук, бе истинско и Тери се почувства като истински мръсник, задето стоеше и гледаше.

Видя как Били се опитва да ходи патешката, спъна се в някакъв кабел и за малко да падне по очи. Извърна поглед. Всичко се разпадаше. Затова пък Р45, отраканите стари музиканти, не сваляха гарда, вмъкваха крадени от Еди Кохран откъси и тълпата беснееше.

Дори кръгът около „Псетата на Дагънам“ вече го нямаше. Тери отново погледна към сцената. Може би това бе достатъчно за Уоруик Хънт и останалите сеирджии.

Никога не се знае, реши Тери. Дори когато бандите бяха добри, пак не се знаеше. Не се знаеше кога нещата ще се разсъхнат и ще им се наложи да си намерят истинска работа, дали няма да дойде ден, в който да се засекат някъде из Сохо, сериозни и горди, облечени в нови дрехи, със съвършени зъби, ветерани от „Попхитовете“, за които авансът от някоя плоча са дребни пари, които няма да им се наложи да връщат.

Докато наблюдаваше как Били Блицън се опитва да си спомни думите на песните, които бе пял и свирил хиляди пъти, докато го гледаше как се опитва да се задържи на крака, Тери бе убеден, че все още има възможност приятелят му да оцелее след тази нощ, да се стегне и да запише албум, който да стане платинен. Докато водеше Р45 към бурния „Летен блус“, Тери си каза, че за Били Блицън все още не е прекалено късно. Защо тогава се чувстваше толкова нещастен? Защото нещо се бе скапало.

Наблюдаваше как тълпата пред сцената подивява, как оливат приятеля му с плюнки и бира и се почувства така, сякаш някое частно парти е отворило врати за хората от улицата, а навлеците не знаят как да се държат. Дните, когато плащаше по седемдесет и пет пенса, за да влезе и види банда, която се оказваше или „Клаш“, или „Джам“, или „Бъзкокс“, отминаваха. Били Блицън губеше почва под краката си. Беше все така откакто бе станал на деветнайсет.

Забеляза Грейс Фюри от другата страна на сцената, надменна и сериозна сред хаоса наоколо. Беше застанала с гръб към сцената и се опитваше да си проправи път през блъскащата се тълпа. Погледна Тери и се усмихна с истинско удоволствие. Поне едно приятелско лице — помисли си той. Стана му приятно.

След това се извърна рязко към похотливец от „Псетата на Дагънам“, решил, че тя няма да има нищо против, ако си навре езика в ухото й. Тери с ужас забеляза, че това е Младши, а вълчата му усмивка никак не отиваше на татуировката с трите капки. На мътната светлина приличаше на някакъв знак за племенна принадлежност. Грейс вдигна презрително среден пръст, а Младши и „псетата“ започнаха да вият от кеф. Тери върна поглед към сцената. Били бе спрял музиката и говореше на тълпата за плюенето.

— Престанете да се лигавите, недоносчета такива, мама ви чекиджийска — ломотеше той и Тери се почувства малко по-добре. Никой не бе в състояние да смеси лондонски и нюйоркски ругатни по-добре от Били Блицън.

— Къде ти е гаджето? — попита глас на нивото на чатала му. Сведе поглед към Грейс Фюри. Сега вече му стана ясно защо мъжете бяха луди по нея. Дори в тази лудница тя бе като секс богиня в шотландска поличка.

— Вече нямам гадже — отвърна Тери.

У Грейс имаше нещо, което той харесваше открай време — с нея не му се налагаше да се държи наперено. Може би защото дори не си бе помислял, че между тях може да се получи нещо. Може би защото изобщо не бе в неговата категория. Беше известна.

Тя протегна ръце нагоре и той й помогна да се качи на стола. Застанаха един срещу друг, хванати за ръце. Също като деца в „Щастливи дни“, каза си.