Тони Парсънс - Краят на нощта

— Тръгна си с Даг, нали? — попита Грейс, а той погледна през рамо към сцената, лицето му пламна от унижение.

Грейс поклати глава.

— Мисти, скапаната Мисти, тя наистина ме кара да се превивам от смях. Душица с бели роклички. Мека като памуче. А после да ти врътне този номер — нареждаше Грейс, докато се обръщаше, за да види как Били полива тълпата с бира. Полетя напред и Тери я прихвана през кръста.

Не премести ръце, все едно че бе на мотор, и усети как се надървя. Кръстът й бе невероятно тънък, дланите му го обхващаха без проблем. Полата й бе най-късата, която някога бе виждал. Възхищаваше й се — тя бе коравото момиче от Ню Йорк, което не се страхуваше да мине сред „Псетата на Дагънам“ в подобно облекло.

— Какво ще кажеш?

Тери не знаеше какво да каже.

Усети дланта на Грейс отпред на панталоните си.

— За Били питам — засмя се тя. — Прецака ли се?

Тя премести ръка. Тери си пое дълбоко дъх.

— Оня тип още гледа — отбеляза той и посочи застаналия сред тълпата Уоруик Хънт. — Били скапа работата, но може би точно това е идеята.

Тя обърна глава. Погали с пръсти лицето му. Докосването й му беше много приятно. Едно-единствено докосване му бе достатъчно, за да се надърви.

— Осигурил си нещичко, нали? — попита тя и той кимна. Очите й се притвориха. Грейс бе момиче, което обичаше наркотиците.

— Тогава да вдигаме гълъбите — подкани го тя.

Тери видя как Уоруик Хънт се обръща, след като беше видял достатъчно, и разбра, че нещата няма да имат хепиенд за Били Блицън.

— Тази вечер е пълно с разни навлеци — каза Грейс, обърна се отново към сцената и го стисна игриво за дупето. — Ако исках за компания чекиджии, дето вонят на бира, щях да си стоя в Ню Джърси.

Бандата спря рязко. Били гневно сочеше някой от публиката и крещеше да престанат да хвърлят разни неща. Сякаш им даде знак да грабнат чаши, кутии безалкохолно и столове и да ги запокитят по сцената.

Били стисна халба, оставена върху един от усилвателите, и я метна сред тълпата. Тери гледаше как чашата профуча във въздуха и се стовари на главата на Уоруик Хънт. Той се срина сред кръв и счупено стъкло. Кутиите и бутилките летяха като стрели. Били Блицън и Р45 избягаха от сцената.

— Хайде, да вървим — съгласи се Тери. — Тази работа съвсем се прецака.

А идеята бе да премахнат бариерата между изпълнители и зрители. Идеята бе да направят нещо по-различно от останалите поколения.

В началото бяха успели, защото в „Уестърн Уърлд“ цареше свободомислие и демокрация. Ето че бунтът се превърна в извинение да започнат да се държат като кретени. Толкова обичаше това заведение. А онова, което обичаше, вече го нямаше. Искаше да се махне и да отведе това невероятно момиче със себе си.

Скочи от стола. Тя го последва незабавно и падна в ръцете му, а червените й устни се притиснаха към неговите. Тери усети нетърпелив глад за нея, ала тя се отдръпна през смях.

— По-спокойно, тигре.

Хвана я за ръката и тя го последва усмихната. Изглеждаше сексапилна и срамежлива и той си представи Мисти в нечия стая, представи си Сали и шанса, който бе пропуснал, но ето че сега щеше да се прибере с това момиче, щеше да се люби с една от онези жени, за които мъжете фантазират, и на Тери му се стори, че светът ще стане хубав отново, щом тази жена се озове в леглото му.

Само че първо трябваше да види приятеля си.

Били се беше свил в съблекалнята, забол нос в пликчето със спийд. Вдигна глава като снежен човек. Р45 бяха наранени и ядосани и се караха с мениджъра си за пари.

На Били не му пукаше от нищо. Той облиза белия прашец от устните и брадичката си.

— Мой човек — засмя се, когато видя Тери, след това забели очи и започна да дере костюма, ризата, тънката вратовръзка. Изведнъж дрехите бяха започнали да го задушават. — Моят приятел лондончанинът.

— Мили Боже! — възкликна Грейс и отвърна поглед.

И тогава Тери разбра, че отсега нататък ще бъде все така. Били Блицън бе истински нюйоркчанин, а ако наистина си нюйоркчанин, ако не се преструваш, тогава не подписваш договор с Уоруик Хънт, за да записваш албум с Фил Спектър в Насау.

Ако си истински нюйоркчанин, който не се преструва, тогава се съсипваш. Тогава умираш, помисли си Тери и усети как го разтърсва ридание.

Всички песни на Били Блицън, които толкова кефеха всички в „Уестърн Уърлд“ — Тери чак сега осъзнаваше, че носят някаква самоубийствена нотка, която разби сърцето му.

— Трябва да попея още малко… може би твоят отзив… майната му на Уоруик Хънт… после ще купонясваме.