Тони Парсънс - Краят на нощта

— Кой живее тук? — попита Руби. — Клошари ли?

— Не са клошари — отвърна Лион и започна да брои монетите, за да плати на таксиметровия шофьор. — Бездомни са. Искам да те помоля да ми помогнеш. Не ми достигат парите. Извинявай.

Руби се намръщи.

— Момичетата не плащат. Момчетата се занимават с тези неща. — След кратко мълчание добави: — Какво ще кажеш за петдесет пенса?

Отнякъде си спомни един лаф — нещо за новите стратегии, които трябва да бъдат измислени, за да изкарват и жените работнички същите пари като мъжете. Само че той нямаше да успее да задържи момичето, като повтаря прочетеното в книгите. След Ивлин Кинг-Шампанското това не бе достатъчно. Затова отвърна:

— Петдесет пенса е супер. От мен бакшишът.

Тя извади портмонето си и отброи сумата. Лион напипа купон за храна в джоба на коженото си яке и го натика в ръката на шофьора. Таксиджията поклати глава.

— Скапани циганори — оплака се той и потегли.

Руби четеше графитите.

— „Котките обичат обикновени бисквити“… „Тук не се допускат наркотици“…

— Самата истина — потвърди Лион. — Хората, които живеят тук, не вярват в наркотиците. Обикновено човек посяга към наркотиците, за да се освободи, а ние мислим, че… нали се сещаш?… — Почувства се притеснен, че й говори такива неща. — Май всички тук вече сме свободни.

— Но ти беше взел наркотик.

— Защото бях с един приятел. Той мисли, че има нужда от наркотици. — Усмихна й се. — Той понякога ме води встрани от правия път.

Тя също се усмихна.

— Значи лесно се отклоняваш от правия път, така ли?

Лион извади ключа си.

— Понякога. Ами ти?

Тя поклати глава.

— Баща ми ще ме убие. — Огледа изоставената къща. — Стив ще ме убие.

— Значи имаш късмет, че Стив го няма, нали?

Руби го погледна, без да се усмихва.

— И двамата имаме късмет.

Тя стисна коженото му яке отзад, докато минаваха предпазливо по гредите. Лион я поведе по тъмния коридор, а Руби си удари глезена в някакъв велосипед.

— Внимавай — предупреди я той. — На горния етаж има светлина. Извинявай.

На площадката на първия етаж надзърнаха любопитни лица и побързаха да се скрият. Лион и Руби се заизкачваха по стълбите. В една от големите стаи бяха запалени свещи, а от тавана висяха голи крушки над млади мъже, насядали в кръг с кръстосани крака по голия под. Погледнаха Лион и Руби, кимнаха и отново продължиха да се съвещават. Говореха на езици от Северна Европа.

— Тук има хора, които са били в Париж — обясни Лион. — Били са в Париж през 1968-а.

— Веднъж ходих в Кале — похвали се Руби. — Водиха ни от училище.

Минаха през къщата. Нямаше почти никакви мебели. Усещаше се мирис на мухъл, мръсни тела и готвено.

— Там е едно нищо — прошепна Руби.

От тъмното надничаха лица, отначало подозрителни, след това по-приятелски, макар и незаинтересувани. Лион усети, че Руби вече не е толкова напрегната. Мястото не беше чак толкова лошо. Минаха през малка кухня, където огромен казан супа къкреше на оплескан котлон. Неизмити съдове и остатъци от храна бяха пръснати наоколо. Дългокоса млада жена къпеше голо бебе в пластмасов леген, поставен в мивката.

Влязоха в неосветената спалня, където бе заварил баща си. Имаше новопристигнали. Бяха пръснали наоколо съдържанието на раниците си, а по пода бяха проснати десетина спални чувала. Повечето бяха заети. Една двойка се любеше шумно, а дъските на пода скърцаха. Руби стисна Лион за ръката и го изтегли навън, потискайки кикота си.

— Те нямат нищо против — обясни Лион.

— Аз обаче имам — сряза го тя.

Поклати глава и го поведе обратно в кухнята. Жената и бебето ги нямаше. Руби го накара да седне на единствения стол. Огледа се, откри половин лимон, бутилка белина и чаша, очевидно пусната в чест на сватбата на принцеса Ана и Марк Филипс. След това застана срещу Лион. Беше много сериозна, наложила маската на професионална фризьорка.

Свали му шапката, — след това смъкна коженото яке и най-сетне изхлузи тениската с „Тин Лизи“ през главата му.

Той посегна да я привлече, ала тя поклати глава, за да му покаже, че не иска това, поне не сега, и го настани на стола пред мивката. Той се погледна в напуканото огледало.

Продължаваше да наблюдава отражението си, докато Руби миеше косата му със студена вода и сапун за ръце, след това го намаза със сока от половината лимон и най-сетне го изплакна с една чаша вода, смесена със супена лъжица белина и остатъка от лимона.

Лион наблюдаваше отражението си, докато Руби го превръщаше в блондин, наблюдаваше и лицето й в напуканото огледало, докато твореше магията си.