Тони Парсънс - Краят на нощта

Тогава Питър влезе в компютърната зала, дръпна касетите и ги метна през разбития прозорец, а тънките кафяви ленти се надиплиха като тоалетна хартия на футболен мач, сетне започна да рита със сандалите си огромния бял обелиск, а Тери продължи да се смее още по-гръмко, докато приятелят му подскачаше от болка на един крак.

Сали бе прегърнала Питър през кръста в опит да го дръпне настрани от компютъра, докато крещеше към Тери да го спре.

— Всички ще останем без работа!

Кишор бе в офиса и дрънкаше нещо за следващата стъпка към програмиране, стъпката, която никога нямаше, да успее да направи, а Тери спря да се смее, защото всичко свърши изведнъж, бурята, разразила се в гърдите на Питър, отшумя и с всеки ритник го болеше все повече, а смехът бе угаснал. Не можеше да гледа Сали толкова притеснена. В следващия момент Пи Джей застана на вратата, мигаше объркан, все още по пижама, стиснал метла в ръка.

— Тъпи дребни копеленца — викна той. — Да сте почистили всичко до сутринта, иначе ще изхвърчите.

— Да почистим ли? — обади се Сали. — Как да почистим, дърт тъпако? — Тя подхвърли счупена шпула към Пи Джей и лъскавата лента се размота. — Той съсипа всичко! Погледни само!

Питър се върна в офиса през вратата, макар вече да нямаше нужда, защото спокойно можеше да прекрачи счупеното стъкло. Беше потен и объркан.

— И така. — Тери скочи от бюрото и грабна метлата от Пи Джей. — Да се хващаме на работа.

Всички го зяпнаха.

Сали се разсмя и поклати глава.

— Не можеш да се върнеш тук просто защото от новия ти живот не е излязло нищо. Не ти ли е ясно? — Тя отпусна ръка на рамото на Кишор. — Не плачи, Киш. Ще им кажем… не знам какво точно ще им кажем. Направили са го крадци, вандали.

— Няма да ни повярват! — отвърна Кишор и започна да кърши ръце. — Ще се сетят, че сме ние!

Питър седна на пода и скри лице в длани.

Сали внимателно издърпа метлата от пръстите на Тери.

— Върви си — каза му тя.

Пазарът за месо вледени Тери до кости.

Огромното шумно хале бе пълно с мъже в бели престилки, оплескани с кръв. Някои тласкаха колички на две колела, подобни на рикши, натоварени с парчета месо, дъхът им излизаше на бели валма, докато превозваха товара си до камионите и вановете, наредили се един зад друг из целия „Смитфийлд“, без да гасят двигателите си. Разнасяха се ругатни и псувни, мъжете недоволстваха от живота и един от друг. Работата бе трудна, а нощта дълга. Тери се усети замаян, когато си помисли, че баща му работи тук още от четиринайсетгодишен, откакто бе напуснал училище.

Вдигна яката на сакото и натъпка ръце в джобовете. От студа очите му се напълниха със сълзи и той задиша учестено. Тръгна по централната пътека, за да намери баща си.

Откри го понесъл огромен телешки бут на гръб, гигантско парче месо, от което коленете му се подгъваха, но той се стягаше и поемаше напред, лицето му бе разкривено също като на щангист.

— Я, момчето ми е дошло — възкликна с усилие и потното му лице разцъфна в усмивка, когато видя сина си. Беше с шапка, която му придаваше вид на войник от Френския чуждестранен легион — шапка от зебло с нещо като кърпа отзад, която да го пази от пустинното слънце.

— Да ти помогна ли, татко?

Старият се разсмя.

— И таз хубава.

Тери го последва покрай мъжете в окървавени бели престилки, докато излязоха от пазара, старият подгъваше колене от тежестта. Докато се влачеше подире му, младежът забеляза мърлявата задна част на престилката и износените обувки. Когато най-сетне остави парчето в задната част на хладилен камион, баща му избърса длани в ръкавите си, преди да потупа Тери по гърба.

— Момчето ми е дошло! — извика, без да се обръща конкретно към някого. — Той пътува по цял свят, интервюира филмови звезди!

— Татко! — опита се да протестира Тери. — Те не са филмови звезди.

— Я се погледни — заяви весело старият. — Само кожа и кости си. Дори не си докоснал чая си. Ела да ти вземем нещо за ядене.

Дори посред нощ кръчмите около пазара за месо „Смитфийлд“ въртяха успешен бизнес. А ставаше и още по-доходно, когато наближаваше краят на нощната смяна.

Зад опушените стъкла бяха насядали румени мъже и надигаха халби черна бира, лапаха пресен пай със сос и пушеха. Бащата на Тери поръча пайове и бира, а след това намери дълга маса с шумни изтощени мъже. Тери бе единственият, който не бе с бяла престилка.

— Моето момче — представи го бащата на Тери. — Обикаля по целия свят и интервюира хората от шоубизнеса. — Широките му гърди се надуха от гордост, а Тери се изчерви. — Той е нещо като Майкъл Паркинсън.