Тони Парсънс - Краят на нощта

— Кого познаваш? — попита Джуди.

Лион си пое дълбоко дъх.

— Боб Марли. Пати Смит. Джо Стръмър. Пол Уелър. Пийт Иели. Фил Лайнът. Джони Тъндърс. „Сюър Ратс“.

— Срещал ли си АББА?

— Не съм срещал АББА.

Джуди се подсмихна презрително.

— Значи не си срещал никого.

В този момент Лион ги видя. „Псетата на Дагънам“. Бяха двама, от двете страни на улицата. Обръснатите им глави блестяха. Идваха към „Дънкин Донътс“ и игриво подмятаха капак от кофа за боклук. Лион наблюдаваше как единият хваща капака, стъпва на пътя и го мята към приятеля си с всички сили. Капакът профуча над главата на второто „псе“ и се блъсна в прозореца над масата им.

Джуди скочи и закрещя обиди, а Руби изпусна поничката. „Псетата“ се разкискаха доволно, приближиха до прозореца, потриха панталоните си отпред и започнаха да правят неприлични жестове. Лион вече се бе пъхнал под масата, отпуснал се на колене и длани и наблюдаваше как Джуди потропва възмутено с крак. Не излезе, докато не чу, че „псетата“ си прибират капака и се отдалечават през смях нанякъде.

— Открих я — измъкна се гузно той. — Лещата. Всичко е наред. Открих си лещата. — Двете момичета го наблюдаваха как поставя въображаемата леща в окото си. След това той започна да мига ожесточено. — Така вече е по-добре.

— Виж, Руби — обади се Джуди.

Тя посочи автомобил, спрял отпред, пълен със спретнати, грижливо обръснати младежи. Яко момче с тениска с къси ръкави и карирани панталони слезе от колата и се отправи към „Дънкин Донътс“. Ухилен доволно, той се приближи и седна на ръба на масата им.

— Виж ти, виж ти. Малката Руби Потър. От плът и кръв.

Пред Руби се виждаше недоядената шоколадова поничка. Младежът с тениската я грабна и я натъпка в устата си.

— Как може да си такова прасе! — възкликна Джуди и го перна по бялата гладка ръка. Младежът се престори, че поничката му доставя невероятно удоволствие, замляска и потри плоският си корем.

— Ти си противен — заяви Джуди.

— Ти си духачка — изръмжа младежът.

— Ще ти се — отвърна Джуди.

— Не повече, отколкото на теб — озъби се той.

— Не му обръщай внимание, Джуди. Той ще си тръгне — предупреди я хладно Руби.

Младежът се разсмя и се наведе към Руби.

— Къде е Стив тази вечер? — попита той подчертано тихо.

Момичето извади малко огледалце от чантата си и се престори, че се оглежда внимателно, за да оправи няколко кичура коса.

— Не знам и не ми пука — тросна се тя.

Младежът се разкиска, сякаш знаеше ужасната истина. Лион се усмихна насила. Перкото не си бе направил труда да му обърне внимание.

— Искаш ли да те закараме? — попита той. — Ескортът ни е отвън. — Наведе се през масата, ухилен похотливо, уж готов да й подаде приятелски ръка. — Не се притеснявай, Стив ще прояви разбиране.

— Пет пари не давам дали Стив ще прояви разбиране! — повиши глас Руби.

На Лион му се доплака. Трябваше да се сети. Стив значи. Сигурно всички готини момичета си имат гаджета, наречени Стив, които могат да те спукат от бой.

— А кого включва това „ние“? — обади се Джуди. За Лион беше очевидно, че много би искала някой да я закара до тях.

— Нали знаеш — отвърна младежът. — Рон. Алфи. Шпионина.

Руби и Джуди извиха очи.

— Тези навлеци — заяви Джуди.

— Няма нужда да ни карате — реши Руби. — Вече има кой да ни закара.

Лион усети, че тя му се усмихва мило. Запита се какво ли означава тази усмивка. Сграбчи го паника.

Тя да не би да си въобразяваше, че той има кола?

— Както кажеш, миличка — отвърна напереният младок, въпреки че Лион забеляза разочарованието му. — Ние ще почакаме навън, ако все пак решиш нещо друго.

Той се смъкна от масата, като все още се държеше така, сякаш Лион бе невидим. А Лион се запита как е възможно тя да бъде заобиколена от толкова противни хора. Трябваше да я спаси. Те не я уважаваха, не я ценяха както заслужаваше.

— Ще каже на Стив, че те е видял — предупреди я мрачно Джуди.

Руби се разсмя хитро.

— Може да каже на Стив каквото пожелае.

Джуди ставаше все по-мрачна.

— Стив направо ще побеснее… да отидеш в „Голдмайн“ съвсем сама… — Погледна многозначително Лион. — Да се забавляваш…

— Ще му се отрази добре — отвърна Руби и Лион забеляза, че тя може да бъде и жестока. Сигурно всички красавици са такива, помисли си той. Правят каквото си искат.

След това момичетата излязоха, той припна след тях и забеляза наситено жълтия форд „Ескорт“ паркиран точно пред „Дънкин Донътс“. В колата бяха седнали четирима, до един в тениски с къси ръкави, висяха на прозорците и се хилеха. Нито един от тях не бе подстриган. От радиото се носеше песента „Изпитвам любов“ на Дона Съмър. Лион бързо се озърна, за да е сигурен, че наоколо не се мотаят „Псетата на Дагънам“. Бяха си отишли, сигурно за да се присъединят към мелето в „Уестърн Уърлд“. По средата на улицата бе захвърлен капак от кофа за боклук.