Тони Парсънс - Краят на нощта

Кишор излезе от компютърната зала, ухилен срамежливо, последван от Сали, все още скръстила ръце на гърдите си. Сякаш Тери я бе разочаровал, а тя нямаше да му позволи да го стори отново.

— Изтънил си си веждите — отбеляза студено. — Изглеждаш смешен.

Как бе могъл да остави това момиче? Как бе възможно да е толкова силен и толкова глупав?

— Здрасти, Сал — поздрави той.

— Да не би гаджето да има свободна вечер? — подхвърли тя. Акцентът й бе като на всяка китайка, родена във Великобритания. Говореше на кокни, ала с едва доловим примес на хонконгско произношение.

Тери сви рамене. Искаше му се да се държи като непукист, не като обзет от самосъжаление. Бе също като нещастния Роки Балбоа, неразбран от света.

— Какво гадже? — попита.

— Да не би да те е зарязала? — подразни го Сали.

— В момента съм наложил вето на жените — обясни Тери.

Питър се разсмя развълнуван.

— Ами гаджетата, дето се мотаят около рок групите? Приятел, ти трябва да си напълно изтощен.

Сали се усмихна, зъбите й бяха лъскави и бели, очите й тъмни като разтопен шоколад.

— Да, зарязала го е — заяви компетентно тя.

— Кой знае какво си видял! — отбеляза Питър. Седна на бюрото и плесна с ръце. — Концерти в Америка! Ексклузивни плейбеци в студиа, пълни с наркотици! Място зад сцената! Обикаляш по време на турнетата с автобус и се чудиш с какво по-напред да се надрусаш. А пък момичетата! Гаджета, гаджета и пак гаджета!

— Не прекалявай — сряза го Сали. Тя открай време беше нещо като моралистка, сети се Тери. Поне пред хората.

— Мили Боже! — възкликна Кишор и се изчерви, а Тери чак сега си спомни, че всички приказки и намеци за секс го притесняваха. Затова пък Питър имаше мръсна уста и за тримата.

— Искам да ми разкажеш всичко — настоя той.

— Ами — поколеба се Тери. — Видях как една жена пишка.

Питър се усмихна колебливо.

Това бе по време на първата му седмица в „Пейпър“, когато бе на турне с „Лайнърд Скайнърд“. Кевин Уайт го бе изпратил като наказание, задето бе взимал спийд в офиса, или по-точно защото бе позволил на един от чистачите да го хване. Това бе първото му провинение в „Пейпър“. Затова пък музиката му допадна — страхотно буги само като за барова обстановка, освен това музикантите го изкефиха — момчета и момичета от юга, които яко надигаха бутилката. Все още не можеше да повярва, че води такъв живот, че всеки ден му носи някое ново приключение.

Тери бе в нечия хотелска стая, една от онези претъпкани с народ и пиячка хотелски стаи, както става винаги по време на турне, и си говореше с един от бандата на вратата на банята, защото нямаше къде другаде да застане.

Една от беквокалистките — ниско, но готино гадже, профуча покрай тях, запретна полата си, смъкна бикините и се изпишка, сякаш повече не можеше да стиска. Тери остана зяпнал, макар че се опита да се държи така, сякаш бе виждал много жени да пишкат. А тя може би дори не беше в своята баня.

Питър го погледна объркан.

— Ама… ти сигурно си се запознал с всички звезди. Кажи… виждал ли си — абе, не знам. Мик Джагър. Кийт. Ротън. Спрингстийн. „Клаш“. Деби Хари. Да, скапаната Деби Хари.

Тери призна, че наистина е виждал всички до един.

— Освен това имаш чувството, че ги познаваш от сто години — обясни той. Питър го погледна недоверчиво, защото нямаше подобно чувство. — Прекарал си толкова много време да мислиш за тях и да ги слушаш — продължи Тери. — Така че, когато го срещнеш на живо, Джагър ти се струва познат. Но все пак никога досега не бях виждал жена да пишка.

Питър фрасна игриво Тери по ръката, сякаш той се бъзикаше.

— Абе, няма ли кой да му донесе чаша чай — подкани останалите. Вдигна кутийка безалкохолно. — Останал е малко джин с тоник, ако ти се пие нещо по-силно.

Тери се усмихна. Открай време се наливаха с тази напитка, преди да започнат работа — с джин с тоник. Гледаха да притъпят досадата от дванайсетчасовата смяна. Колегите му в „Пейпър“ изобщо нямаше да я разберат тази работа. Тя не даваше удовлетворение, нито пък носеше някакво удоволствие, просто си бе типичната за средната класа работа. Работиш във фабриката, за да можеш да платиш за всичко, от което имаш нужда, а понякога всекидневието така ти дотяга, че имаш нужда от нещо по-силно, за да издържиш.

Трудно бе да останеш буден до осем сутринта, особено когато знаеш, че другите на твоята възраст лудеят някъде в центъра или са се сгушили в леглото, да не говорим, че става още по-трудно, когато си се налял с джин и тоник.