Тони Парсънс - Краят на нощта

— Абе нещо се е закучило при мен — обясни Тери. — Нямаш ли нищо?

Питър го погледна притеснено.

— Имам само стимуланта с кофеин „Про-плюс“ — отвърна гузно. След това лицето му се озари. — Затова пък можем да го счукаме и да го смръкнем.

— „Про-плюс“ ли? — възкликна Тери и дори не се постара да прикрие разочарованието си. — Че това се купува във всяка аптека. Да не би да си въобразяваш, че Кийт Ричардс и Джони Ротън пазаруват от местния супермаркет?

Питър стана сериозен.

— Не познавам нито Кийт, нито Джони. Ти знаеш по-добре.

Тери отпи дълга глътка от кутийката тоник. Усети вкуса на напитката, примесен с джин. „Про-плюс“, значи! Колко ниско падат някои. В скоро време щеше да започне да пуши бананови кори.

Въпреки това се примири.

— Хайде, давай. — Зае се да помогне на стария си приятел да счукат малките жълти хапчета на прах.

Сали и Кишор се върнаха в офиса. Тя ги изгледа, неспособна да повярва.

— Само не ми казвайте, че имате намерение да си заврете това в носовете — слиса се.

Тери не й отговори, дори не я погледна, докато наблюдаваше как старият му приятел внимателно стрива „Про-плюс“ на жълта пудра с дъното на термоса.

— Точно така, секс наркотици и рокендрол — въздъхна замечтано Питър. — Защо не ми разкажеш още нещо, Тери.

Руби Потър.

Името се стори омайно на Лион и той започна да си представя картини от бъдещия им живот.

Руби Потър. Руби Пек. Госпожа Руби Пек. Госпожа Руби Потър-Пек. Лион Потър-Пек. Семейство Потър-Пек. Я погледни, това не са ли семейство Потър-Пек?

Вече далече от пъстроцветните светлини на „Голдмайн“, под ярката светлина на сладкарницата за понички Лион научи, че най-красивото момиче на света вече си има свой собствен живот.

— Можеш да му звъннеш, ако искаш — обади се дебелата й приятелка и посегна към поничка с яйчен крем, а сърцето на Лион се сви. — В края на улицата има телефонна будка. Върви — защо не му се обадиш?

— Не искам да му се обаждам — заинати се Руби и прелестното й лице се сгърчи предизвикателно.

„Дънкин Донътс“ беше осветен като стая за разпити и докато седеше на масата с фурнир, занитена към пода, Лион не можа да не си зададе някои неприятни въпроси.

За кого, по дяволите, говореха? Какъв беше този копелдак на Руби? Как бе възможно Лион да е толкова тъп, та да си въобразява, че момиче като Руби Потър ще се заинтересува от момче като него?

Само че щом погледна лицето й, всички тези въпроси изгубиха смисъл. Лион не откъсваше очи от Руби и тя му се усмихна над шоколадовата поничка, и светът стана по-хубав. Всичко лошо отлетя и той се отдаде на този върховен момент.

— Не разбирам защо не му се обадиш — продължи да настоява Джуди и облиза капка крем от устната си. — Знаеш много добре, че искаш.

Според Лион бе добър знак, че Руби има приятелка, която не може да се справи с наднорменото тегло. Сигурно единствено човек с много широко сърце би се сприятелил с дебело момиче, реши Лион. Руби навярно бе твърде чувствителна и задълбочена, за да се интересува от нещо толкова тривиално като външния вид. Бе красива както отвън, така и отвътре. Той въздъхна и побутна с пръст поничката със сладко, а след това отхапа от мястото, където бе желето от малини.

Двете не го попитаха с какво се занимава. Това му се стори странно, защото в света на родителите му, дори в „Пейпър“, това бе нещо като начин да разчупиш леда. Но пък те живееха в различен свят. Разбра, че тя е фризьорка едва след като му изнесе дълга лекция за качествата и недостатъците на „Есенно злато“.

— Аз пиша за музика — съобщи им той с надеждата да ги впечатли. — Дори тази вечер съм на работа. — Опитваше се да се представи като важна личност: — вие имате ли представа колко съм зает? — Това ми е работата — уточни Лион. — Искате ли да видите някоя банда? Аз лично трябва да чуя една.

— Банда ли? — намръщи се Руби, така сякаш Лени и „Райфенсталс“ бяха Джо Лос и оркестърът му. Много се надяваше тя да отиде с него. Искаше му се да прекарат заедно цялата вечер. Само че работата му я озадачаваше. Да отидат да видят някаква банда?

— Значи можеш да намериш билети за „Куин“ на „Уембли“ — предположи Джуди, вече по-заинтригувана.

Лион се опита да прикрие презрението си. Не успя.

— Може и да мога — отвърна. — Само че защо ми е да го правя?

— Защото Фреди Меркюри е страхотен — кресна възмутена Джуди. — Ти си пълен скапаняк, бе.

Руби подхвърли поничка на масата.

— Джуди! — У нея имаше деликатност и грация, забеляза Лион, които й придаваха одухотвореност. Сигурно бе зарязала училище на петнайсет и никога не бе разчитала на неговите „предимства“, както се изразяваше баща му. Но пък Руби Потър бе по-деликатна от всичките му познати.