Тони Парсънс - Краят на нощта

— Ще се качваш ли, мой човек? — попита таксиметровият шофьор.

Хубавото е, помисли си Лион, че вече знам какво мисля за Лени и „Райфенсталс“. Не ми трябва да гледам как тъпата крава тропа с ботуши, за да разбера, че не я харесвам. Така че какво може да ме спре да напиша за събитие, което не съм гледал? Каквото и да напиша, все ще излезе истина, нали? Знам какво ще напиша още преди да започна да го пиша.

Лион се качи отново в таксито, без да откъсва поглед от съвършеното лице на Руби, почувства се щастлив отново, знаеше, че най-сетне се превръща в истински журналист.

Най-големият проблем беше пенисът на Даг Уд.

Тери го беше виждал — огромен, с изпъкнали вени, сякаш специално създаден за порнофилм. Огромната висулка се появяваше в сънищата на Тери, проникна в нервния страх, останал след „Про-плюс“.

Скоро след като се запозна с Даг, Тери се бе запознал и с огромното чудовище с главичка като гигантско личи. Славният мъж беше седнал начело на дълга маса в ресторант в Западен Берлин. Дращеше по ленената покривка с пластмасовата капачка на химикалка.

След като му представиха Тери, Даг го предизвика да се надбягват по улиците на Берлин. Тери го зяпна, неспособен да повярва дали шоуменът говори сериозно. След това разбра, че Даг е съвсем сериозен, и прие. Знаеше, че няма друг избор. И така, двамата изоставиха другите в ресторанта и хукнаха по празните среднощни улици. Тичаха с всички сили, но по средата към „Хилтън“ Даг заяви, че Тери бил готин, че нямало нужда да тичат повече, и Тери разбра, че е преминал някакъв тест.

След това Даг започна да разпитва Тери за новата музика, искаше да разбере какво става в Лондон, на какво да се надява, какво ще очаква публиката от него. Едва по-късно, когато Тери стана по-зрял, осъзна, че Даг Уд се е страхувал — страхувал се е, че няма да успее да се представи според изискванията на дивите деца, които го очакваха в Лондон, Глазгоу и Ливърпул.

— Сигурно е страхотно — подхвърли Питър и се загледа в бутилката джин. Беше почти празна. — Да се мотаеш с рок звезди…

Тери и Питър седяха върху бюрата в малкия офис, гледаха как Сали и Кишор работят и си подаваха бутилката с пълно безразличие. По радиото бяха пуснали Елвис и той заплашваше с неочаквано насилие. В песента се казваше, че трябва да си корав мъж. Лошо.

Може и да бе точно така, помисли си Тери. Може би под слънцето нямаше нищо и всяко поколение се обличаше според модата, перчеше се и си въобразяваше, че училището не е за тях, а в действителност всичко това бе правено преди.

— Безплатни плочи, безплатни представяния — продължаваше Питър. — Какъв живот само.

Тери се разсмя с горчивина.

— На теб ти е по-добре тук, приятел.

Питър го погледна вбесен.

— Я стига простотии. — Изправи се, олюля се, говорът му бе завален. Навря лице току до Тери и младежът усети металния мирис на джин. — Стига с тези смрадливи простотии.

— Истината е — отвърна Тери, макар да знаеше, че това е последното, което е готов да признае, както и последното, което Питър искаше да чуе. — Истината е, че нещата не са такива, каквито изглеждат. — Той пое бутилката, отпи голяма глътка, усети как стомахът му се разбунтува и се запита дали няма да повърне. — Рок звездите само се преструват, че са ти приятели. — Сети се как Били Блицън го бе дръпнал настрани в Нюкасъл. Имаше и други готини — Джо Стръмър, Джони Тъндърс, Фил Лайнът. — Един-двама са наистина свестни, ако имаш късмет да попаднеш на тях. Повечето… гледат да те използват. Искат за тях да се пише в „Пейпър“. Това е истината. Какъв тираж продаваме? По двеста и петдесет хиляди на седмица. Разбира се, че ще се държат мило с нас! Само че всичко това е пълна гадост. И ти си въобразяваш, че са щастливи. Музикантите ли? Бандите ли? Направо са ужасени! Младите се страхуват, че никога няма да успеят, старите се страхуват, че краят им идва.

Китаристът и създателят на песните на „Страната на Мордор“ му се стори съкрушен.

— Значи всичко е лъжа и измама — рече най-сетне Питър, дръпна на свой ред бутилката джин и допи остатъка. Когато видя, че няма повече, остана загледан за момент в зелената бутилка и я запокити към стъклената преграда, която разделяше офиса от компютърната зала. Сали и Кишор отскочиха стреснати, когато стъклото се разби, а Елвис продължи да пее, радостен и жизнен.

Питър стискаше в ръка нечий термос и разбиваше останалите стъкла от преградата, докато всички до едно изпопадаха на земята. Тери се кискаше, неспособен да повярва на очите си, Сали крещеше името на Питър, а Кишор бе готов да се разреве.