Тони Парсънс - Краят на нощта

Мъжете изглеждаха впечатлени.

— Кого си интервюирал? — попита един от тях.

— Ами… — измънка Тери, устата му пълна с пай от говеждо и лук. Замълча, а стомахът му се сви от вкуса на топлата храна. Кога бе ял за последен път? Спомни си, че на самолета от Берлин побутна настрани подноса с пилешко. След това се почувства виновен, защото се сети, че така и не се докосна до специалната вечеря, която майка му бе приготвила за Мисти. Като вземеш достатъчно спийд, апетитът ти направо изчезва.

— Току-що интервюирах Даг Уд — заяви той и остави ножа и вилицата. Насядалите около масата го гледаха тъпо. — А също и Грейс Фюри.

Никаква реакция. Бащата на Тери се усмихваше гордо.

— „Клаш“, „Джем“, „Странглърс“. — Вече полагаше усилия, за да не разочарова баща си. — Аз направих един от първите материали за „Секс Пистълс“ и писах за тях след „Скрийн он дъ Грийн“…

Този път май им просветна.

— Онези тъпаци, дето нарекоха кралицата смотанячка ли? — попита огромен носач. — Няма да им се отрази много добре, ако се появят тъдява в някоя тъмна вечер. Ние тук си тачим кралицата.

Останалите мъже се разсмяха и обещаха да „съдерат кожичките“ на копелетата от „Секс Пистълс“, само да се осмелят да се появят в Смитсфийлд. Интересът им вече бе събуден.

— Ами котенцата от АББА? Тях познаваш ли ги? — Разнесе се похотлив смях, някои извиха очи към тавана, други продължаваха да се тъпчат с пай. — Нямам нищо против да направя едно задълбочено интервю с русата кукла.

Тери призна, че никога не е попадал на АББА.

— Ами „Бийтълс“?

— Ами Елтън Джон и Кики Дий?

— Ами „Диско Дък“?

Някои от любителите на музиката, които бяха по-наясно, изсумтяха.

— Песента се казва „Диско Дък“, смотльо. Пеят Рик Дийс и неговите идиоти! Чухте ли го само? „Диско Дък“.

Тери призна, че не познава никого от тях.

— Виждате ли — обади се гордо бащата на Тери. — Всичките тези звезди. Пътува по цял свят.

Усмивката му не угасна, докато не излязоха от кръчмата.

— Не ядеш — отбеляза старият. — Не спиш. Кожа и кости си. Какво ти става? Какво не е наред?

Тери не отговори, само пое дълбоко въздух, доволен, че вече не е в кръчмата и е избягал от миризмата на сготвено месо.

Баща му стисна дръжките на количка и я затегли след себе си. Влязоха отново в мразовитото хале и старият остави рикшата.

— Майка ти хареса момичето. Малката Мисти. Сериозни ли са намеренията ти към нея?

Тери извърна поглед.

— Не бих казал. — Как да му разкаже за Даг Уд? Как да му разкаже подобно нещо.

Баща му поклати глава с блеснали очи. Никога не бе вдигал ръка на Тери. Затова пък имаше поглед, който причиняваше не по-малка болка от плесник.

— Някой ден ще открием какво точно харесваш, Тел — успокои го той. Тери знаеше, че животът, който водеше, бе немислим за баща му. Старият не беше глупав — даваше си сметка, че каквото и да върши в момента синът му, то не може да продължава завинаги. Без дори да попита, бащата на Тери извади износен портфейл от джоба си и започна да отброява банкноти.

— Двайсет и пет кинта ще стигнат ли? — попита без укор. — Не мога да ти дам повече до петък.

Тери наведе глава.

— Татко, съжалявам… ще ти ги върна.

Бащата напъха парите в ръката на сина си и затегли количката към душовете. „ПОЧИСТЕТЕ ВСИЧКИ КОЛИЧКИ ТУК“, гласеше надписът отстрани.

— Пет пари не, давам. Готов съм и ризата от гърба си да сваля за теб — заяви бащата на Тери. Стисна маркуча, за да измие количката. В канала потече кръв. — И да започнеш да ядеш.

— Да ти помогна ли, татко? Нещо да направя ли?

Бащата на Тери поклати глава и продължи да мие нещото, което носачите наричаха количка, без дори да погледне сина си.

Госпожа Браун зави с наситеножълтия лотус „Илан“ наляво от Марбъл Арч и даде газ по Парк Лейн, наби спирачки, докато минаваха покрай „Дорчестър“, а после и покрай „Хилтън“. Рей оглеждаше за тълпи фотографи. Единственият признак на живот бе самотният портиер с шапка. Рей нервно потри голата си китка.

— Искаш ли да пробваме и в „Риц“ — предложи тя и даде газ. Шофираше много добре, а иланът летеше и всеки път, когато натиснеше педала до дупка, Рей изпитваше чувството, че е взел нов наркотик.

— Къде е „Риц“? — попита той.

Тя го погледна, за да е сигурна дали не се шегува. След това отвърна:

— „Риц“ е на Пикадили, непосредствено зад Парк Лейн. Може да се е настанил там. Или пък в „Савой“, при реката. Или в „Кларидж“ — там е дори най-вероятно. Близо са един до друг.