Тони Парсънс - Краят на нощта

— Харесвам много хипита — възрази Тери. — А Том Пети не е хипи.

— Посочи ми поне едно хипи, което харесваш — не го оставяше на мира Рей, докато пускаше отоплението в стаята на Тери. Щяха да останат тук цялата нощ, да обсъждат музика, да слушат музика, да пият водка, докато свърши, да пушат, докато угасне и последната цигара. Може би щяха да дремнат час-два преди да съмне, а след това да се качат на автобуса, за да отидат в „Пейпър“.

— Джон Себастиън — отвърна Тери. — Обожавам Джон Себастиън.

— Бандата „Лавинг Спунфул“ — подхвърли Рей. — Прилича малко на Джон Ленън.

— Един от най-великите създатели на песни на всички времена — кимна Тери. — „Не исках да го правя“, „Лято в града“, „Котките от Нашвил“, „По-малкото момиче“. — Отвори бутилка „Смирноф“ и наля в три мръсни чаени чаши. — Невероятен творец. „Вярваш ли в магията“. „Дъжд по покрива“. Много си падам по този тип! По-добър е дори от Дилън.

— По-добър, друг път — заяви Лион, изрита ботите „Док Мартенс“ и се просна върху матрака на Тери.

— „Нежно гадже“, „Никога не се обръщай назад“ — продължи Тери. — Той е от американците, които са се влюбили в „Бийтълс“, но не са изменили на собствената си музика. Блус, кънтри — всичко има, вплели са го в творчеството си. А на „Удсток“ е спал с тринайсет жени.

Лион се надигна силно впечатлен.

— Кой, бе? Джон Себастиън ли? Тринайсет за три дни?

Тери кимна.

— Правил е секс с тринайсет жени на „Удсток“ и въпреки това е намерил време да излезе на сцената. — Той започна да рови развълнуван из колекцията си от плочи. — А после, когато „Лавинг Спунфул“ се разпаднали, Джон Себастиън пак продължава да пише велики песни, работи като музикант, а който иска, може да го наеме да му напише песен. Онази страхотна песен на „Евърли Брадърс“ — „Какво можем да разкажем“, е негова. Пее се как си вечно на път, как седиш на леглото в някакъв мотел и говориш за нещата, които си видял и направил. „Евърли Брадърс“ направиха страхотен вариант, но версията на Джон Себастиън, това е…

Тери извади поомачкан стар албум, наречен „Хлапето Тарзана“. Лъскавата обложка бе надраскана и поизтрита, а когато Тери постави иглата на песента, която искаше, Рей разбра, че той наистина обожава тази плоча. Всички имаха такива плочи. Тримата седяха заслушани в скромната песен, китарите въздишаха с гласа на Джон Себастиън, а Рей си помисли, че това е най-хубавата песен, посветена на приятелството, която е чувал.

В този момент някой почука на вратата.

Беше мъжът от края на коридора, мениджър на две банди, които все още нямаха договори. Зад него бе застанала Мисти, задъхана, засмяна, прегърнала очукан куфар. Помогнаха й да си внесе нещата, дори съседът им се притече на помощ, защото Мисти бе от момичетата, заради които мъжете бяха готови на какво ли не, а Тери се постара да не издава изненадата си, че тя е решила така неочаквано да се пренесе при него, без дори да си направи труда да поговорят. Когато нещата й бяха вече вътре, всички седнаха притеснени, Рей и Лион допиха чашите си и се измъкнаха.

По-късно, след като тя поплака малко и двамата се любиха, а тя заспа изтощена, той видя белезите по тялото й, тъмни петна по ръцете и краката й, вече по-избледнели, въпреки това личеше, че са синини.

Беше видял подобни синини в Нюкасъл, през първата им вечер заедно и дори я бе попитал за тях, и повярва, когато тя му обясни, че лесно й излизат синини, при най-лекия удар. Толкова искаше да й повярва. Беше му трудно да си представи нещо друго. Сега обаче виждаше, че това не са синини от случайно удряне, колкото и нежна да е кожата ти.

По това време никой не знаеше, че двамата са заедно. С изключение на Рей и Лион, никой не знаеше. Нямаше и да разберат, ако на следващия ден Тери не бе влязъл в кабинета на художествения редактор и не бе стоварил толкова тежък юмрук в лицето на Киселия Пийт, че му счупи челюстта, а и два пръста на дясната си ръка. Тогава всички разбраха.

Минути по-късно той се озова в кабинета на Кевин Уайт, прималял от болка в наранената си ръка. Главният редактор почти плачеше от разочарование и гняв и попита Тери как да не го уволни.

— Не мога да понасям, когато мъже бият жени — отвърна Тери. Двамата останаха загледани един в друг. — Независимо от причината — добави.

— Изчезни от погледа ми — изсъска Уайт и в първия момент Тери реши, че е уволнен. След това разбра, че редакторът го праща в офиса му. От този момент знаеше, че ще бъде длъжник на Кевин Уайт за цял живот.