Тони Парсънс - Краят на нощта

Баща му го бе научил.

Никой не разбра защо той отказваше да се подстриже. Не се и опитваха да разберат. Дори Тери. Дори Лион. Те просто не разбираха защо насилието в новата музика го ужасяваше.

Рей си казваше, че се е нагледал на всичко това у дома.

Тери вървеше на изток по огромната артерия, която свързваше увеселителната част на града с финансовата, купона с парите, а обувките му „Док Мартенс“ го отвеждаха по Ню Оксфорд Стрийт, по Хай Холбърн, по Холбърн — всичко бе затворено, нищо не работеше, освен тук-там по някой „Дънкин Донътс“ и някъде на юг — пазарът за месо, където баща му се трудеше цялата нощ.

Мислеше за нея на всяка крачка.

Трябваше да предвиди, че ще стане така. Трябваше да предвиди края още в началото. Онзи тип, който плачеше в дъжда пред апартамента на Тери, беше женен мъж, казваше се Киселия Пийт. Що за момиче би завързало връзка с женен тип, който реве в дъжда? Що за момиче би легнало с тип, който се казва Киселия Пийт?

Момиче като Мисти — помисли си Тери. Диво момиче. Щом видях изкуствените белезници, облечени с розова норка, трябваше да хукна в обратната посока. Още първия път, когато я чух да реди чути от кой знае кого умнотии за „осъзнаване на собствената си сексуалност“, трябваше да се чупя. Трябваше да се сетя и да бягам презглава, когато тя заяви, че лекарят й е казал да престане с хапчетата, преди яйчниците й да експлодират, или нещо подобно. Трябваше да измисля някакво извинение веднага щом видях „Жената евнух“.

Момичетата, които бе познавал досега, не се забъркваха с женени мъже, особено с мъже, които се казваха Киселия Пийт. Момичетата, които познаваше, четяха „Космополитън“, ако изобщо си правеха труд да прочетат нещо, ала никога не се интересуваха от разни феминистки писания. Тези момичета посягаха към противозачатъчните, щом поотраснеха, и ги спираха в мига, в който се омъжеха — сватбата винаги беше в бяло, винаги се провеждаше в църква — освен ако не пестяха, за да изплащат първата си ипотека, и не се налагаше да изчакат известно време с бебето. Не им се налагаше да прекъснат хапчетата, защото ги пиеха прекалено дълго.

Момичетата, които познаваше, можеха и да ти позволят да поопипаш циците им, ако бяха пийнали и обстановката бе романтична, но със сигурност не ставаше въпрос за „изследване на собствената им сексуалност“. А пък без годежен пръстен на третия пръст на лявата ръка те дори нямаше да ти позволят да „изследваш сексуалността им“. Редовният секс бе за сериозните гаджета. А свирките бяха като футболните залагания в Литълуд, и когато се случеше, ти трябваше веднага да скъсаш с момичето и да разкажеш на всичките си приятели. Това беше досадна работа, защото момичето ти липсваше, но пък чудото на свирката бе прекалено страхотно, за да си позволиш да го пазиш единствено и само за себе си.

Огромна част от живота на Тери бе посветена на опити да натъпче ръка в сутиена на някое момиче, докато се натискаха на задната седалка на форд ескорта на татко й. Не беше като с Мисти.

Тя си имаше собствена кола. И тъй като беше дивачка, никога не си слагаше сутиен.

Спомни си първия път, когато говори с нея.

Тъкмо беше постъпил в „Пейпър“ и жаркото лято на 1976 година бе към края си, ала не си бяха казали и дума чак до края на годината. Случи се така, че той висеше под коледната елха на „Хийтроу“ и четеше Керуак, когато Мисти влезе в залата. Трябваше да работят заедно.

Беше облечена в една от любимите си рокли, съвсем в стила на „Алиса в Страната на чудесата“, комбинирана с мъжко сако, а дори зад огледалните авиаторски очила личеше, че е плакала. Бе плакала много. Бе изплакала сърцето си.

— Добре ли си? — попита той, затвори книгата на Керуак и се изправи.

— Нищо ми няма — отвърна тя.

Тръшна се на твърдия стол и заплака отново, а той се отпусна до нея. Мисти вдигна малко огромните слънчеви очила и попи очите си с почти разпаднало се парче тоалетна хартия. Тери нямаше представа какво да каже, нито какво да направи, затова стана отново и купи две чаши горещ чай. Подаде й едната.

— Никога не се чукай с женен мъж — предупреди го тя, като пое чашата. — Настава страхотна суматоха, ако се появиш у тях.

Тери се опита да осмисли чутото.

— Не знаех дали го пиеш със или без захар — рече той. — Затова ти сложих само една лъжичка.

Мисти отпи от кафявата течност и трепна, тъй като бе доста гореща.

— Много си сладък — заяви тя. Избърса носа си с опакото на ръката, подсмръкна шумно и се оживи. — Имаш ли представа дали полетът ще пристигне навреме?