Тони Парсънс - Краят на нощта

След тези думи старият стисна Рей за реверите на дънковото яке и го завъртя, за да го блъсне с всички сили в стената, ала закачи масичката, на която бе поставен телефонът и някои скъпи сувенири, дребните подаръци. Пластмасовият бик и кратунките, които леля Гърт и чичо Бърт бяха донесли от Бенидорм, издрънчаха, а старият завря лице в лицето на сина си и се разкрещя.

— Това пък какво трябва да означава? Какво означават тези приказки?

— Нищо! — ревна в отговор Рей, докато майка му стоеше по средата на стълбите, стенеше, че нервите й не издържат повече, а Роби се бе отпуснал до нея и хленчеше, а след това зарови лице в розовия й халат.

— Казвай какво означават тези приказки! — викна отново бащата на Рей.

— Означава, че всяка вечер се наливаш до безсъзнание с домашно приготвената си бира — изкрещя в отговор Рей и усети дланта на баща му да изплющява по бузата и да попада в края на устата с такава сила, че долната устна се разцепи на долните два зъба, а след това всички ревнаха, с изключение на стария, който блъсна Рей настрани и изсумтя презрително.

— Няма да се бия с теб, татко — заяви Рей и се сви в себе си, преди да се отпусне на стената. По пъстрите тапети останаха капчици кръв.

— Разбира се, че няма, мама ти стара — каза вече по-кротко старият и се върна в хола, настани се на любимия си стол и си сипа нова чаша. Плочата все още се въртеше.

— Никога не съм ви уверявал, че победата ще бъде лесна, евтина или бърза — предупреждаваше Чърчил. — Напротив, както знаете, никога не съм ви обещавал нищо, освен най-големи трудности, огромни разочарования и многобройни грешки. Въпреки това съм сигурен, че накрая всичко ще си дойде на мястото в нашия островен дом. Така ще бъде и в целия свят.

Роби продължаваше да скимти от най-горното стъпало. Беше се отдръпнал веднага щом старият посегна на брат му. Майка му притисна лицето на Рей между кокалестите си длани, завъртя го първо на едната, после на другата страна и от тези движения раната го заболя още повече, но той я увери през сълзи, че всичко, е наред.

— Ти си слабак — обади се баща му. Това беше най-неприятната обида, която можеше да измисли. — Ти си безгръбначно.

— За онези, които издържат и не отстъпят, ще има почетна корона, която историята ще им връчи задето са дали пример на цялото човечество — говореше Чърчил.

Рей се отдръпна от прегръдката на майка си и се олюля към вратата. Обичта и загрижеността на майка му го унижаваха не по-малко от насилието на баща му. Плочата бе свършила и започна да върти на празен ход.

— С теб трябваше да се случи — продължи баща му, без да помръдне от любимия си стол, без дори да го погледне, впил поглед в празната камина, която вече не използваха, защото имаха парно, а краят на плочата пукаше и съскаше. — Той струваше колкото десет като теб. С твоята дълга коса и наркотици. Да не би да си въобразяваш, че не знам? Всичко знам, моето момче. Трябваше с теб да се случи!

Досега не го бе казвал. Само че думите му не нараниха Рей толкова, колкото си мислеше, че ще го наранят. Знаеше, че баща му открай време го мисли.

— Тръгвам — съобщи Рей, без да се обръща към когото и да е.

Отвори вратата. Майка му бе все още на стълбите и опипваше нервно деколтето на розовия халат, малкият му брат надничаше през перилата като пребледнял затворник.

Докато вървеше към гарата през потъналите в сън безжизнени улици, устата му пулсираше от удара, долната устна бе сцепена и подута благодарение на стария, а Рей се питаше дали баща му щеше да е по-добър човек, ако животът му бе по-лесен, ако мечтите му се бяха сбъднали. Мислите за баща му напомниха на Рей за Джон Уинстън Ленън, роден на 9 октомври 1940 година, по време на едно от въздушните нападения на „Луфтвафе“ над Ливърпул, и за безотговорния корабен сервитьор Фреди Ленън, който скоро зарязал бебето Джон и майка му. Докато си мислеше за стария, Рей се замисли и как неговият герой Джон бе израсъл без баща. „Да знаеш само какъв късметлия си!“

Лицето го болеше, а от опит знаеше, че ще го боли още дълго. Истинските удари съвсем не са безобидна работа както във филмите. Бе направо невероятно какви поразии може да направи баща ти с един-единствен удар.

В следващия момент стомахът му се надигна към устата и Рей се облегна на стълба на уличната лампа, докато се успокои. Винаги ставаше така, когато някой му посегнеше. От насилието му прилошаваше. От насилието му се гадеше, сякаш бе пипнал нещо и се разболяваше. Рей много добре знаеше какво да очаква.