Тони Парсънс - Краят на нощта

Той се замисли за бившето си гадже, за момичето от фабриката за джин. Казваше се Сали. Беше я изоставил заедно със стария си живот. Тази вечер тя му липсваше. Знаеше, че Сали няма да си падне по Даг Уд. Сали обичаше Елтън Джон. Особено „Сбогом, Йелоу Брик Роуд“.

— Нищо му няма на съседското момиче — натърти той.

Мисти поклати глава и отново сведе поглед към ноктите си.

— Ти не искаш аз да правя кариера — продължи тя. — Просто не можеш да го преглътнеш.

Беше негов ред да се изсмее.

— На това ли му казваш кариера? Някаква застаряла рок звезда да ти се метне отгоре? Това ли е представата ти за кариера?

Тя едва се сдържа да не изръмжи.

— Не ти ли минава през ума, че Даг може би се интересува от работата ми? Може би иска да види портфолиото ми.

— Убеден съм, че много държи да види портфолиото ти, миличка. — След тези думи гласът му омекна. — Стига, Мисти. Видях какви ги вършеше в Берлин. Даг чука наред всички, които нямат пишка. Да не би да си въобразяваш, че си по-специална от останалите?

Тя го погледна слисана.

— Ти как мислиш?

Тери не знаеше какво да каже. Разбира се, че за него тя бе специална. Нямаше друга като нея на този свят. Нима това не бе очевидно?

— Защо досега не си ме запознала с родителите си?

Всичко излизаше на бял свят.

— Това пък какво общо има? — попита тя. — Ти си просто един старомоден тип, Тери. Искаш да си стоя у дома и — не знам — да пека домашен хляб, да плета чорапи и кой знае още какво. Искаш да се скрия от света.

Той искаше да я накара да разбере.

— Не, не искам — единственото ми желание е да те закрилям. Просто не мога да допусна да ти се случи нещо лошо.

Мисти се опитваше да прояви здрав разум.

— Виж, Тери, той е жива легенда. Ние просто… говорехме си. Честно. Просто прекарахме малко време заедно. Също както и вие двамата в Берлин. Каква е разликата? Че съм жена ли? Защо трябва това да ни спира? На теб може да ти се струва, че е 1955 година, но в действителност е 1977. Просто си говорехме — настоя тя и Тери се почувства ужасно, задето я бе натъжил. — А ако не сега — то кога?

— Аз го познавам — отвърна простичко Тери, — а ти нямаш представа какъв е.

— Искам да го опозная — сопна се Мисти и двамата се погледнаха с нещо като омраза. Сякаш тежък товар притисна плещите му. Никога досега не се бяха гледали по този начин. — А ти се опитваш да ме приковеш към инвалидна количка, докато мозъкът ми се стопи — обвини го тя. — Признай, че е така!

Инвалидна количка ли? Да й се стопи мозъкът ли? Нямаше никаква представа какви ги плещи. Стоеше слисан пред нея, не знаеше какво да каже, не успяваше да се защити, сякаш бе виновен за престъпленията, които едва сега разбираше, че бе извършил съвсем случайно. Ето че в този момент Даг се появи отново, стиснал уискито и коката в една ръка, а с другата прегърна Тери през раменете.

— Я гледай — изхили се той и огледа чашата с тънкия сребърен пласт най-отгоре. — На това му казват лед. Кажи, мой човек, на теб остана ли ти нещичко?

Тери погледна предпазливо Даг. Все още не беше наясно какво става. Май беше единственият, решил, че нещо не е наред. Да не би да превърташе? Да не би нещата да си бяха такива в новия свят и да се налагаше да ги приеме? Прииска му се да има повече опит. Прииска му се да бе преживял повече. Прииска му се да е по-стар. Може пък всичко да бе напълно невинно. Откъде можеше да знае? Почувства се като пълен профан.

Мисти се държеше така, сякаш да се мъкне с Даг бе нещо средно между безобидно забавление и интервю за работа, нещо забавно, но същевременно жизненоважно за кариерата й. Явно и за Даг не се бе случило нищо необичайно — сякаш да си отпуснеш краката в кожени панталони в скута на чуждо гадже, след това да го помъкнеш посред нощ и да го заведеш в тоалетната на някаква хотелска стая, като предложиш собственото си гадже в замяна — нима наистина това се бе случило, нима това не бе нещо напълно приемливо?

Криста приближи до тях и плъзна ръка около кръста на Даг. Усмихна се и каза „Здрасти“ на Мисти, момичето отговори на поздрава, а плътните като гущери устни на Даг лепнаха мокра целувка право в ухото на Криста. Връхчето на месестия му език се заигра с меката част на ухото й. Усмивката й дори не трепна. Ама нали, докато бяха в колата, ръката й… — тя му се пусна, нали? Да не би просто да се държеше приятелски?

Тери ги зяпаше поруменял, след това бръкна за пликчето със спийд, също като глупак, който не знае къде да си завре ръцете. Може би просто преувеличаваше. Споко! Това е важното. Трябваше да запази спокойствие. Щяха да смръкнат по малко и всичко щеше да се оправи, щеше да е дори по-готско от Берлин, защото сега Мисти бе с него.