Тони Парсънс - Краят на нощта

Само че биячите на „Голдмайн“, застанали дискретно в сенките, го наблюдаваха с полупритворени очи, скръстили ръце, без да помръдват. Единият — як мъж към четирийсетте с посребрели бакенбарди — дори му кимна. Значи е фен на Елвис, реши той.

Диджеят само се усмихна на Лион и го потупа по гърба, сякаш участваха в някакъв номер, а след това увеличи звука. Танцуващите вече се бяха потопили в ритъма на музиката.

Лион срамежливо остави диджея, почувствал се неловко и много притеснен сред тези съвършени танцьори, до един с изящни отработени движения в ритъма на „Комодорс“. Бе потиснат заради смъртта на Елвис и имаше чувството, че думите са колкото ненужни, толкова и недостатъчни.

Нито един от тези тук нямаше представа за какво говоря, помисли си той, а след това се препъна на последното стъпало от пулта на диджея и полетя напред също като човек, който се опитва да изпълни някоя откачена нова стъпка.

Тъкмо се надигаше и се оглеждаше за шапката си, когато усети, че някой се е изправил над него. Та това бе най-красивото момиче на света.

Журналистът трябва да се чувства като у дома си навсякъде, помисли си Лион, когато тя го хвана за ръката. Трябва да му е добре, независимо къде се намира. Не забравяй това, Лион.

— Харесва ми косата ти — рече тя с типичния за предградията акцент. — Есенно злато.

Тери обожаваше високите скорости, те му помагаха да мисли по-ясно.

Под действието на наркотика той успяваше да остане съсредоточен, да се справи с поставената му задача, да забрави за всичко, което нямаше значение.

Затова, по време на краткото пътуване през Уест Енд, той успя да изключи и да не обръща внимание на ръката на Криста, отпуснала се върху горната част на бедрото му, да не се вслушва в тъпото бръщолевене на мениджъра на Даг, разплул се на предната седалка, а пък тълпите навън сякаш престанаха да съществуват. Спийдът му помогна да насочи цялото си внимание към Мисти и да обмисли какво да прави с нея, когато пристигнат. Точно така.

Автомобилът спря пред хотел „Бланк“ и Тери усети как пръстите на Криста стават по-настойчиви. Погледна я за пръв път и тя му отправи изпитаната си прелъстителна усмивка, и странното бе, че лицето й наистина му харесваше, беше си паднал по нея още от първия път, когато я видя в Берлин.

Беше привлечен от червените широки устни, от бледата кожа, от неестествено белите й зъби. Истина е, че се обличаше по-тежкарски, отколкото той бе свикнал — малко като бизнесдама. Но пък й отиваше. Работата бе там, че той вече си имаше момиче и сега трябваше да я открие.

Криста промълви името му, но той вече бе отворил вратата, за да изскочи от колата и да се втурне към хотела, познат му от интервютата с разни дългокоси творци от Лос Анджелис по времето, когато бе все още новак в „Пейпър“, преди да има възможност да избира онези, за които да пише. Все още се отбиваше в хотела от време на време, наскоро интервюира едни нюйоркски музиканти, този път с къси коси. Американските групи в хотел „Бланк“ бяха сред нещата, които така и не се променяха. Първото, на което попадна погледът му, бе как униформеният портиер изхвърля Умника.

— Изключително важно е да разговарям незабавно с господин Даг Уд — обясняваше той. — Тери! Кажи му!

Тери вече бе на стълбите, където двамата братя мързеливо се измъкваха от автомобила заедно с момичетата от „Уестърн Уърлд“. В клуба те приличаха на дивачки със скъсаните чорапогащи, с наплесканата с вазелин коса, с подчертаните с натрапчива черна линия очи. На ярката светлина във фоайето на хотела имаха вид на изпаднали вампири или на деца, на които им е минало времето да се маскират за Вси светии. Само че Тери бе наясно, че няма по-непретенциозни хора от музикантите, тръгнали на турне.

Барабанистът, по-тъпият брат, с издути бицепси, подчертани от елече без ръкави, протегна месестата си ръка и повика Тери като отдавна изгубен приятел. На Тери му се прииска онзи да спре да се занимава с него, защото това започваше да го дразни. Мина покрай барабаниста и пое нагоре по стълбите, прескачаше през стъпало, заобиколи брата басист, когото харесваше, особено след като прекара с него известно време в Берлин и си мислеше, че са приятели. Вече бе разбрал, че с тези хора не можеш да завържеш истинско приятелство.

На края на стълбите вратата бе отворена и в помещението се вихреше купон. Един сервитьор се опитваше да се пребори за подпис за поръчаните напитки. Подаде химикалката на Тери, когато младежът приближи, и той драсна разсеяно върху сметката, върна химикалката на сервитьора и влезе в стаята, без да се бави и секунда повече.