Тони Парсънс - Краят на нощта

Бе пълно с хора. Някои познаваше. Това бе останалата част от бандата на Даг. Имаше лица от „Уестърн Уърлд“. Бяха дошли и други музиканти, вероятно също отседнали в „Бланк“. Тук беше и човекът, на когото Тери пробута ситните сини хапчета в тоалетните в „Раундхаус“. Най-сетне погледът му попадна на познато лице. Били Блицън се беше разложил на канапето, дребен, докаран, косата му се пилееше навсякъде, безупречното му сако бе разкопчано, той смучеше огромна цигара с трева.

— Ти нямаше ли представяне тази вечер? — попита го Тери. — Мислех, че Уоруик Хънт ще дойде за втората част. Не трябваше ли тази вечер да се състои големият ти пробив, за който да пиша рецензия?

Били го погледна обидено.

— Време — дал Господ. Ти кой си бе? Да не се имаш за майка ми?

— Освен това си мислех, че дори не харесваш Даг Уд — натякна Тери, докато се оглеждаше. От нея нямаше и следа. Къде се беше завряла, мама й стара? — Нали каза, че бил задник? — Тери започна да се криви, докато имитираше американския му говор. — Задник, а?

Били засмука отново цигарата и не благоволи да дава повече обяснения. Едно научих за нюйоркчани, каза си Тери. Ще ги откриеш там, където са наркотиците. В този момент погледът му попадна на Мисти.

Беше в другия край на стаята, излизаше от банята, последвана от Даг Уд. След това се облегна на стената и Даг застана пред нея и подпря длани от двете страни на главата й, сякаш за да не й остави път за бягство. Тери се стрелна напред през претъпканата стая.

— Здрасти, мой човек — обърна се Даг към него и свали ръце, сякаш не се бе случило кой знае какво. — Къде се замота?

Тери зяпна Даг, а след това Мисти. Осъзна, че няма представа какво да каже. Нито какво да направи. Нямаше представа какво става. Знаеше само, че тая работа никак не му харесва, че самоувереността му се стопява заедно с отзвучаващото действие на сулфата.

— Да не би това да е моят „Джак Даниълс“ и коката ми? — попита Даг мазно, като дипломат от външно министерство. — Крайно време беше.

Широка доволна усмивка плъзна по лицето му и той се спаси нанякъде, а Тери остана сам с момичето си, съвсем сам в хотелската стая и зачака тя да каже нещо.

— Какво? — попита Мисти.

Кокореше се невинно и неразбиращо.

Тери бе поразен.

— Какво ли? — попита той. — Как така какво?

— Кажи какво има? — В гласа й се промъква раздразнение.

— Защо се измъкна така? — атакува я той, по-скоро ядосан, отколкото наранен. — Какво става? Мама му стара, Мисти!

Момичето заоглежда ноктите си.

— Не съм се измъквала. — Въздъхна сякаш разговаряше с досадния си баща. — Я споко. Моля те, Тери.

— Споко ли? — избухна той. — Споко, значи. Как така споко? Ама на теб какво ти става тази вечер?

Ръцете й издраскаха въздуха, не се захванаха за нищо, докато тя се опитваше да намери думи. Сякаш присъствието и държанието му я побъркваха. Той започваше да се плаши. Работата изглеждаше дори по-зле, отколкото предполагаше.

— Нищо — отвърна тя. — Или може би всичко.

— Настоявам да ми кажеш какво става тук. — Отчаяно се опитваше да запази самообладание. Трябваше да върне нещата там, където бяха преди няколко часа. Трябваше да се постарае да не се държи като онези мъже, за които феминистката Джърмейн Гриър предупреждаваше. — Просто искам да разбера…

Отчаяно се опитваше да изрази онова, което искаше да разбере. Какво се бе случило с момичето, което го посрещна на летището? Нима всичко между тях бе приключило? Тя имаше ли намерение да се изчука с Даг Уд? Точно така, искаше да знае отговорите на всички тези въпроси. Само че част от него предпочиташе да не знае.

Запита се как ще се справи с промените в живота си. Допреди по-малко от година живееше в свят, където щяха да те смачкат само ако се зазяпаш в чуждо гадже. Само ако я погледнеш! А ето че сега се намираше на място, където от теб се очакваше да куфееш, да го даваш споко и да не ти дреме, когато някой се опитва да наебе гаджето ти.

— Не можеш да откраднеш жена — заговори Мисти, прочела мислите му, и той трепна изненадан. — Нима още не си го разбрал? Нищо ли не си научил още? Не можеш да откраднеш жена. Жената не е портмоне. Знаеш ли какъв е проблемът, Тери?

Започваше да му писва от нея.

— Сигурен съм, че ти ще ми кажеш.

— Добре, тогава — ти не искаш силна и независима жена. Ти искаш съседското момиче.

Той едва се сдържа да не отстъпи крачка назад.

— Че какво му е на съседското момиче?

Мисти се изсмя.

— Тя е отегчителна дебела крава.