Тони Парсънс - Краят на нощта

В следващия момент Били Блицън застана до него, мургавото му италианско лице бе плувнало в пот.

— Онзи тип, агентът от „Уорнърс“, ще дойде по-късно — обясни Били. — Уоруик Хънт. За второто излизане. Това ще бъде пробивът ни.

Тери сложи ръка върху рамото на Били. Харесваше го. Всички в „Уестърн Уърлд“ обичаха Били, все още изпитваха страхопочитание към него, защото бе от бандата „Лост Бойс“, но кой знае как бе изостанал.

Докато музикантите, които го обожаваха открай време, записваха първите си албуми в Ню Йорк или Насау, Били продължаваше да свири по разни заведения за дребни пари.

— Човече, имам нужда от теб тази вечер — обясни Били. — Пусни една рецензия. Дори просто да ме споменеш…

— Дадено — кимна с готовност Тери. — Ще направя рецензия. Няма проблем. Искаш ли да кажеш здрасти на Даг?

Били зяпна Даг и поклати глава, а след това се намръщи с отвращение.

— Вече се запознах с този задник — отвърна. Врътна се и тръгна нанякъде. Тъпото реге продължаваше да дъни. Басите отекваха в главата на Тери като ехо от подземен свят. Мисти говореше с Даг. Той я изслушваше търпеливо и внимателно. Някой докосна ръката на Тери.

— Добре ли си? — попита Рей.

Тери кимна безизразно.

Виж й само изражението, помисли си. Тя изглежда — как по-точно да го каже? Щастлива. Мама му стара, изглеждаше щастлива. Чувстваше я по-близка от когото и да е на този свят. А ето че в този момент имаше чувството, че изобщо не я познава. Освен това нямаше представа какво да направи.

Дивашко барабанене се понесе откъм сцената. Тери откъсна очи от гаджето си и Даг Уд. Умника се бе настанил пред барабаните, атакуваше ги като подивял и мяташе ръце. Отначало никой не го спря. Вече нямаше фенове. Тъкмо това бе идеята. Бариерите между изпълнители и публика тук не съществуваха. Герои нямаше и всеки бе герой. Само че щом Умника започна да рита и да размята цимбалите, барабанистът от Р45 се спусна на сцената и го стисна за шията. Беше супер, когато бариерите между изпълнители и публика ги нямаше, но никой не би позволил на беззъб перко да съсипе барабани марка „Сонор“, нали така?

Тери побутна Рей.

— Дай да пийнем по нещо.

Грейс Фюри бе застанала в основата на стълбите, пушеше цигара и се радваше на славата след скорошната й поява по телевизията, мръщеше се над китарата си в „Най-големите попхитове“, и подръпваше баса за „Сладурче, направо ме убиваш“. Тя сияеше, както става с всички, които най-сетне стигнат върха. Усмихна се на Тери и на него му стана приятно.

— Тери Уорбойс — рече тя небрежно подигравателно и докосна ревера на сакото втора ръка. — Още ли си див и щастлив?

Той се разсмя и така и не намери какво да каже. Запита се дали тя не се опитва да привлече погледа на Даг Уд, макар всички да знаеха, че вокалистът на бандата й е гадже. Грейс спусна дългите си пръсти по ревера на Тери сякаш галеше еректирал пенис и той притаи дъх. Сега вече всички я желаеха. Не и аз, каза си Тери. Вече си имам гадже.

— Имаш ли нещичко за мен, Тери? — попита Грейс.

— Ще се видим после — отвърна той и се промъкна покрай нея. Много добре знаеше, че тя не говори за секс. Интересуваше се от амфетамин сулфат.

— Не и ако аз те докопам първа — разсмя се тя.

На Тери му се искаше час по-скоро да се върне при Мисти. Само че на последното стъпало някой се изпречи пред него, така че не можеше да мине. Беше Младши. Другите две „псета“ от Дагънам — гардеробът и дебелакът, стояха зад него, стиснали кутийките „Ред Страйп“ като поразяващи оръжия. Сърцето на Тери се сви, когато забеляза, че Младши е навил на руло брой на „Пейпър“ в ръка. Знаеше, че са доста обидчиви.

Забеляза, че хората около тях се отдръпват. Устата му пресъхна. Старият ужас, който го сграбчваше на игрището всеки път, когато пред него се изправеше някой с възможности лесно да го накъса на парчета, се върна.

— Работиш с оня Лион Пек, нали? — поинтересува се Младши.

Нямаше нужда да разпитва какво е направил Лион. Вече знаеше.

Наблюдаваше как Младши облизва показалеца си, за да разлисти бавно „Пейпър“ на страницата с рецензиите за албуми. Около тях имаше доста място и всички ги бяха зяпнали, тръпнещи, възбудени, в очакване на насилието. Сеирджии, помисли си Тери. Знаеше какво ще последва. Лион бе сравнил със земята първия албум на „Сюър Ратс“ с типичния многословен и заядлив размах на „Пейпър“. Беше оплюл бандата и заради музиката им, и заради политиката им, и заради избора на панталони. Макар вестникът да бе на обратно, заглавието на Лион се четеше ясно: „БУНТАРИ БЕЗ ТОПКИ“.