Тони Парсънс - Краят на нощта

— Хайде — прошепна Тери.

Пъхнаха се в сграда, на която две от стените липсваха. Тери предположи, че е била нещо като склад. Може би някога, по времето, когато тук все още е било пазар, да са държали цветя. Сега сякаш бе паднала бомба.

— Тич нали не е с тях? — избъбри Лион. Целият трепереше. — Не видях Тич. Май Тич не е с тях.

— С тях е — потвърди Тери. Оправи шапката на Лион, потупа го два пъти по рамото в опит да го успокои. — Как може да не забележиш голямата маймуна? Хайде.

На партера имаше само боклуци, счупени тухли и греди. Качиха се по разклатена стълба на първия етаж и Тери удивен откри, че над тях има само небе, че половината покрив го няма, а подпорните греди са щръкнали като изпочупени почернели зъби.

— Всички искат да ни строшат главите — прошепна Лион и нещо в жалния му глас накара Тери да се усмихне.

— Всички искат да строшат твоята глава — изсъска той. — Аз съм пръв. Следващия път зарежи скапаното си подобие на списание…

В същия момент и двамата застинаха. Нещо се бе размърдало в мрака. Не бяха сами. Притиснаха се до порутените стени. Едно камъче се отрони и изтрополи по голия под. Тери и Лион се спогледаха, Тери дръпна тежко парче дърво и се замисли за Брус Ли в „Драконът влиза“. Във филма Брус влиза в стая с огледала, за да се срещне със съдбата си. В този момент от тъмното се показа Рей, русата му коса бе подгизнала, сплъстена, залепнала по лицето.

— Подът дали ще издържи? Струва ми се нещо нестабилен.

— За Бога, Рей — въздъхна Тери и пусна дървото. Погледите им се срещнаха и двамата се засмяха нервно. — Направо им прималя от облекчение. Сгушиха се под остатъка от покрива и подпряха гърбове на голата стена, от която стърчаха тухли. Тери забеляза, че всички са преуморени. Все още бе рано. Време бе да се развихрят.

— Тич е с тях — обясни Рей. — Видях го.

— И ние го видяхме — отвърна Тери и бръкна в джоба на якето. Извади малко пликче, заслони го от дъжда със свободната си ръка и го подаде на Рей. Ала Рей поклати глава, не искаше, и погледна неодобрително Тери. Това започваше да го дразни. Рей никога не му позволяваше да забрави гафа от първия си ден на работа.

Лион надничаше през счупената рамка на прозореца.

— Още са долу — съобщи той. — Скапани динозаври.

Тери се разсмя.

— Ако на някого му е писано да изчезне от лицето на земята тази вечер, то това си ти.

Отвори пликчето и бръкна с ключа от колата. Когато го извади, връхчето бе покрито с бял прах. Притисна с показалец едната ноздра и поднесе ключа с белия прашец до другата. След това смръкна силно, отметна глава назад и усети вкуса на прашеца, полепнал по гърлото му. Намигна на Рей, очите му се насълзиха и той се закашля доволно.

— Продължавай да се тъпчеш с този сулфат за баня и пръв ще изчезнеш от лицето на земята — натякна Рей и Тери разбра какво искаше да му каже — първия път, когато те видях, не искаше да видиш наркотик до края на живота си.

Тери направи същото и с другата ноздра.

— Помага ми да работя. — Дава ми сили, помисли си той. Ставам безстрашен. — Държи ме буден — обясни. — Музиката звучи по-добре.

— Музиката не би трябвало да има нужда от нещо, което да я прави по-хубава — възрази Рей. — В противен случай нещо не й е наред.

— Я стига — сопна се Тери. — Като че ли скапаните „Бийтълс“ не са се измъквали от скуката и тъпотата от началото, та чак до края на шейсетте по този начин.

— Това е друго — защити ги Рей, макар и сам да нямаше представа кое му е различното. Започна да приглажда мокрите кичури назад.

Тери му се усмихна в тъмното.

— Тази вечер рано ли ще се прибираш?

Рей сви рамене.

— Няма да е тази вечер.

— Що не ми дадеш от това — поиска Лион. — И мен ме чака дълга нощ. — Трябва да продам списанието, след това да преслушам Лени и скапаните „Райфенсталс“ в „Ред Кау“. — Клекна пред Тери и се поколеба.

— Нали не е кока?

Тери се засмя.

— Грамът е по шейсет кинта. Не мога да си позволя кока. А дори и да можех, нямаше да посегна. На бърза ръка ще се превърна във фен на „Флийтуд Мак“. — Той бръкна с ключа в пликчето. — Стоката си я бива. Амфетамин сулфат от Дебелия Анди.

Лион кимна одобрително.

— Пролетарски наркотик. Войниците са го взимали по време на войната. За да останат будни, да летят на бомбардировачите и да се борят против фашизма.

— Дванайсет кинта за грам — обясни Тери. — По-пролетарски от това, здраве му кажи.

Лион шумно смръкна наркотика, също като носорог на водопой. Тери и Рей се разсмяха и поклатиха глави, а след това го предупредиха да не го прави толкова шумно.