Тони Парсънс - Краят на нощта

— Винаги е имало войни — продължи Тич. Тери ги чу как тършуват в тъмното и разхвърлят изоставените мебели. Не се бяха отказали да търсят плячката си. — И англичаните, и французите. И германците, и всички. И „Модс“, и рокерите. И скинарите, и пакистанците. И „Викингите“.

— Тони Къртис и Кърк Дъглас — прекъсна го по-дълбокият глас.

Рей се усмихна. Тери поклати глава. Чу се шум от счупено дърво.

— Мама ти стара и на теб, за к’во говориш?

— За „Викингите“ — обясни по-дълбокият глас. — Хубав филм. С Тони Къртис и Кърк Дъглас.

Отново проехтя шум от счупено дърво. Този път в скърцащия глас прозвуча бяс и желание за насилие.

— Скапаният Кърк Дъглас ли? Шибаният Тони Къртис ли? — Нещо друго се счупи. — Ти да не би да си въобразяваш, че „Викингите“ е някой тъп филм, бе?

— Просто казвам. — В дълбокия глас прозвуча жална нотка — едър мъж, който е принуден да се предаде. — Просто го споменах, Тич.

В краката на Тери се чу шумолене и Тери забеляза плъх, голям колкото котарака на леля Елзи, да завира муцуна в сака на Лион. Потръпна. Лион го ритна, а Тери, вбесен, стисна яката на коженото му яке и го разтърси.

— И аз не ги харесвам — продължи да дудне Тич, този път по-спокойно. — Занимавам се с това по-дълго от останалите. Те не приличат на мъже. Странно. Направо не е за вярване. Много шантава работа. Крадат ни чепиците, слагат си наметки, ама после ги съдират. Каква е тази работа? Или пък ни копират музиката — било рокендрол, — само че не я правят като хората. Нещо не й е наред. — Чу се хрущенето на друга дървена вещ и в гласа се върна старата стръв за насилие. — Това е то дяволската свобода.

— Ебават ни — отсъди дълбокият глас. — Вериги за врата и шушляци, и тъпите им боядисани коси. — Тери и Рей се обърнаха едновременно към Лион. — Тая няма да я бъде.

Плъхът се измъкна от чантата на Лион, стиснал в уста парче от „Ред Мист“. Затътри се шумно нанякъде в мрака.

— К’во по дяволите е т’ва? — писна Тич.

Почти ги чуваха как се ослушват.

— Искаш ли да се кача горе? — попита дълбокият глас.

— Не, аз ще ида — спря го Тич. — Ти събери останалите.

Чуха тежки стъпки да приближават по стълбите. В този момент Тери усети зрънце амфетамин сулфат, загнездило се между носа и гърлото, да започва да го гъделичка. Опита се да се овладее, ала не се получи нищо — силна кихавица щеше да експлодира всеки момент и той не можеше да я спре. Отвори уста. Ноздрите му се разшириха. Ужасно хъркане се надигна в гърлото… Рей стисна носа му с палец и показалец и излезе единствено тиха въздишка. Стояха, без да помръднат — Тери притиснал устата на Лион, Рей стиснал здраво носа на Тери, сърцата им блъскаха оглушително, докато стъпките приближаваха. Притиснаха се в сенките, залепиха се за стената, докато нямаше накъде повече да се отдръпнат.

Огромно тяло се появи на последното стъпало. Тери усети как престава да диша. Блесна светкавица и освети Тич, гигантското му лице бе намръщено от усилието, оглеждаше помещението, бретонът бе щръкнал на главата му като средновековен шлем. След това се изхили. Огромният плъх беше в краката му и душеше обувка с размерите на лодка.

Тич продължаваше да се кикоти, докато слизаше по стълбите.

— Било едно невинно малко мишле — чуха те гласа му.

Не проговориха, докато не се убедиха, че бандата на Тед са се разкарали.

Когато най-сетне слязоха на долния етаж, загледани в мрака през зейналата врата, Тери остана заслушан в гласовете, които се носеха към Уест Енд.

— Да изчезваме оттук — обади се той.

— Да — съгласи се Лион и натъпка мокрите броеве на „Ред Мист“ в чантата. — Трябва да ги продам, преди да отида да слушам Лени и „Райфенсталс“.

Тери се усмихна.

— Наистина ли си мислиш, че ще успееш да пробуташ тези списания, преди Лени и „Райфенсталс“ да се качат на сцената? Че кой ще ги купи?

— Аз ще взема едно — обади се Рей и Тери се засрами. Никога не му бе минавало през ум да купи списанието на Лион. Наблюдаваше как Рей брои монетите с все още разтреперани пръсти.

Тери бръкна и също извади шепа монети.

— Я дай и на мен — подхвърли той.

Лион се разсмя от удоволствие, подаде им списанията и прибра парите в джоба си.

— Тази вечер ще излезе невероятно добра! — радваше се, докато наместваше чантата на рамо. — Добре, ще се видим в „Пейпър“.

Стиснали броевете на „Ред Мист“, Тери и Рей наблюдаваха как дребната фигура на колегата им се отправя към светлините на Уест Енд и пристъпва по неравната земя в Ковънт Гардън също като първия човек на луната.