Тони Парсънс - Краят на нощта

Тери подочу, че Умника едно време се е казвал Брайън О’Грейди, че е попаднал в „Уестърн Уърлд“ с помощта на огромно ирландско семейство, установило се в Лондон, след това спечелил стипендия за частно училище (очевидно коефициентът му на интелигентност не се побирал в скалата на отчитащите уреди и Тери бе склонен да вярва, че е точно така), а по-късно, след първия му нервен срив, попаднал в някаква психиатрия. Всички тези сведения не бе сигурно, че са верни, а и не бяха от значение. Брайън вече го нямаше, на негово място се бе появил Умника. И сега беше тук, всички бяха тук. Бяха се събрали.

— Великият Даг Уд е тук — повтори Умника и стисна износеното сако на Тери, а по възторженото му лице се стичаха капки пот и дъжд. — Единственият на „Удсток“, който си вдигна кафтана. А материалът ти — абе голям боклук е, ако нямаш нищо против, че го казвам.

— Сериозно? — попита Тери. — Наистина ли е дошъл? Самият Даг?

Стори му се прекалено хубаво, за да е истина. Умника кимна развълнуван и Тери го потупа по пъстрото сако, доволен от хубавата новина. След това погледна дланта си. Беше потъмняла от мръсотия.

— Можеш да влезеш с нас — предложи Мисти и Умника веднага направи крачка след тях, без да спира да бъбри доволно.

Тери плю върху дланите си и ги потри. Умника носеше сакото на червени, бели и сини ивици в нощта, когато за малко не загуби носа си, и дрехата вече бе безобразно мръсна. Тери не каза и дума, защото харесваше Умника, а и той не бе на повече от седемнайсет години. Пък и беше уникат. Само че докато се промъкваха към предната част на опашката, Тери с неудоволствие забеляза, че тълпата се променя.

В началото бе толкова хубаво. Струваше му се, че изживява най-хубавите моменти от живота си. През втората половина от миналата година и първата половина от тази, през цялото знойно лято на 1976 и последвалата скована от студове зима Тери можеше да идва, когато пожелае, в „Уестърн Уърлд“ и лицата в клуба му бяха познати до едно. Имаше чувството, че всички са музиканти, журналисти, фотографи, мениджъри на банди, модни дизайнери — или поне се опитваха да бъдат, докато търсеха начини да избягат от стария си живот и потискащото всекидневие. Всеки от тях си имаше собствена фабрика за джин, каза си Тери. Умника например не спираше да говори за съвършената банда, която си представяше. Всички бяха жадни за нови приключения, копнееха да изживеят живота докрай, бяха готови на всичко.

По онова време бяха малцина. Една вечер Тери гледа изпълнение на „Джам“ в „Уестърн Уърлд“ и единствените други хора сред публиката освен него бяха „Клаш“ и Умника. След това Умника и Тери помогнаха на таткото на Пол, Брус, Рик и Уелър да натовари инструментите в пикапа, за да се върнат в далечния Уокинг. Вечерта бе страхотна. Работата бе там, че по онова време новите банди все още не бяха ангажирани с договори. Тогава започваха. Сега повечето бяха издали плочи, а някои — онези, които нямаха идеологически задръжки — дори се бяха появили в „Най-големите попхитове“.

Според Тери най-хубавото на онези ранни дни бе чувството, че всички си падат по тази работа — каквато и да бе тази работа — и са й се посветили заедно. Само че сега не можеше да помогне на „Джам“ да натоварят инструментите си. Водеха си носачи, които се занимаваха с тази задача, а той трябваше да опази крехкото си достойнство. Сега вече бяха професионалисти или поне претендираха, че са.

Тери бе наясно, че онези ранни дни са били истински и невинни, независимо че заглавията из вестниците издаваха недоволство и възмущение. Макар всички да бяха облечени като за бой или за чукане, или и двете, съществуваше някаква близост. Само че сега пред вратата на „Уестърн Уърлд“ бяха застанали злобни физиономии, впили неприкрито враждебни погледи в Тери и Мисти, докато двамата напредваха.

— Внимание, внимание, пришълци — изсъска Умника до рамото на Тери, готов да се разплаче. — Нахлули са пришълци.

С крайчеца на окото си Тери забеляза трима младоци, които не бяха с щръкнали коси, а гладко обръснати — страховити, лъскави голи глави, също като екстремисти скинари. Единият бе висок и неестествено кльощав, другият тлъст и отпуснат като върл почитател на бирата, докато третият бе като гардероб. Тъповатите им присвити очи проследиха Тери, докато минаваше, стиснал Мисти за ръката.

— Какво друго си получил за Коледа? — провикна се един от тях и останалите се разхихикаха едновременно.

Тери така и не разбра какво иска да каже, но усети, че думите на непознатия имаха за цел да го обидят. Това бяха „Псетата от Дагънам“.