Тони Парсънс - Краят на нощта

Стисна ръката на Мисти и му се стори, че е замаян от близостта си до този исторически момент. Едно време „Уестърн Уърлд“ е бил незаконно заведение за алкохол. По-късно се превърнал в стриптийз клуб. След това бил гей бар, а сега вече им принадлежеше. Беше дошъл и техният ред.

Всички на опашката бяха облечени според средата, в която се движеха, и Тери усети как го обзема спокойствие, както бе заобиколен от доказателствата за бунтарския дух на събралите се — плътни черни токове и скъсани черни чорапогащници на момичетата, впити в топките на момчетата панталони и тежки ботуши, кожени якета и къси щръкнали коси, залепнали от поръсения по тях талк, омазани с вазелин, за да не се слегнат, а да стърчат сякаш току-що ги бе разтърсил електрически шок. Това беше неговото обкръжение. Зад многобройните пиърсинги и грима, наподобяващ рани и синини — очи като на панда, устни, които приличаха на кървавочервени цепки — Тери позна много от лицата и усети как в тялото му плъзва приятна топлина. Бе страхотно да си сред свои.

— Можем да отидем и другаде — предложи Мисти и подръпна ръкава на износеното му сако.

Той я погледна. Човек никога не знаеше какво ще каже в следващия момент.

— Какви ги говориш? — въпреки че стояха пред „Уестърн Уърлд“, пак трябваше да викат, за да се чуят над шумотевицата.

Тя бе ококорена от възбуда.

— Можем да вземем колата и да обикаляме цяла нощ. По изгрев слънце ще бъдем в шотландските планини!

За секунда той остана без думи. Нима тя не разбираше колко е важна тази вечер? Наистина ли не разбираше?

— Ама нали Даг ще дойде тук — напомни й. — Ще ме чака. Ще иска да се види и с двама ни.

Тери си спомни как в бара в Берлин показа на Даг снимката на Мисти. Тя се правеше на зевзек в кабина за моментални снимки, бе седнала в скута на Тери и въпреки това веднага личеше, че е неповторима и изключителна. Даг бе кимнал сдържано, но одобрително.

— Шантаво маце — бе казал и сърцето на Тери бе преляло от задоволство и благодарност.

Точно така, Даг, прав си. Мацето е шантаво.

— Да, знам — кимна тя. — Само че бихме могли да бъдем също като Сал Парадайз и Дийн Мориарти в „По пътя“. — Сигурно си въобразяваше, че това ще го изкуши. Знаеше, че обожава книгата. — Сал и Дийн влизат в Мексико с изгрева, Тери. Ще караме цяла нощ — просто ще пътуваме.

Говореше сериозно. Тери знаеше, че тя говори сериозно. Беше шантава, и още как. И макар всичко това да бе откачена работа — та Даг Уд може би вече бе вътре! — Тери не можеше да й се сърди. Тъкмо затова бе хлътнал толкова яко по нея.

Спомни си как беше в началото, точно преди Нова година, когато останалата част от света бе все още изтощена от Коледа, а бившият й приятел, скапанякът, стоеше като нощна стража пред апартамента на Тери, скъсваше се от рев навън на снега, а те се промъкнаха с кикот покрай него и се развилняха из Лондон така, сякаш градът бе техен — прескачаха огради, катереха се по стени, качваха се по дърветата в парковете посред нощ, минаха през игрището на празен стадион. Тя не приличаше на нито едно от момичетата, които Тери познаваше. Само че в този момент не се изкуши да обърне гръб и да си тръгне от „Уестърн Уърлд“. Пред тях бе остатъкът от живота им, можеха да се качат на колата и да отпрашат нанякъде, когато пожелаят.

— Хайде, Мисти — помоли тихо той. — Даг ни чака.

Тя му се усмихна, защото нямаше нищо против, и той усети как гърдите му преливат от обич.

Минаха най-отпред на опашката и Тери се почувства особено горд, когато разбра, че имената им са в постоянния списък на гостите в това изключително заведение. Забеляза познатите бунтарски надписи по тениски, панталони и училищни сака. „Анархия“. „Унищожение“. „Кройдън — смрадлива работа“.

Създание подобно на призрак се измъкна от опашката. Носеше сако, сякаш ушито от националното знаме. Предните му два зъба липсваха.

— Тери, Тери — изфъфли той. — Той е тук! Сред нас е! Даг Уд е в сградата! Видях го, когато влезе!

Умника бе един от ветераните на миналото лято. Тери го видя за пръв път пред сцената на „Клаш“, цялото му лице бе окървавено, също като на кръвожаден канибал. Партньорката му по танци току-що бе отхапала част от носа му. На Умника не му пукаше, той продължаваше да се хили глупаво, без да се притеснява от зейналата в устата му дупка, сякаш загубата на щръкналия нос бе просто част от веселбата. Някои разправяха, че тъкмо той бил изобретил танците на място, защото пространството в любимите му заведения било крайно недостатъчно. Единствената възможност била да се движиш нагоре и надолу. Никой нямаше представа откъде се е взел — всички го възприемаха такъв, какъвто си беше, сякаш лудостта и сакото, ушито от знаме, винаги са били част от него, сякаш той открай време си е бил просто Умника.