Тони Парсънс - Краят на нощта

— Нека да напиша нещо по въпроса — помоли той. — Дай ми първа страница следващата седмица. Хитлер сам е казвал, че ако са го смачкали, докато е бил още малък, нямало да успее.

— Тези типове не са нищо повече от развилняла се група скинари — отсече Уайт, дръпна „Сънди Телеграф“ от ръцете на Лион и погледна тълпата с развети знамена на снимката. — Без карта няма да намерят и собствените си задници, камо ли да тръгнат да окупират Полша. — Сетне му подаде обратно вестника. — Елвис Костело е на първа страница следващата седмица. — Уайт се замисли. — Добре де, напиши 500 думи за Луишам. Някой ходил ли е на тази демонстрация?

Лион се усмихна.

— Шефе, предполагам, че не ме питаш за хилядите антифашисти, нали? Става дума за рок звезди. Говорим за рок звезди с будно съзнание.

Уайт изви очи.

— Говорим за име, познато на читателите ни.

— Няма такива. Прекалено заети са били с фотосесии и да си оправят зъбите, вместо да се борят против фашизма. Чух обаче, че Джон Ленън бил тук.

Рей зяпна. Втренчи се в Лион, неспособен да повярва на думите му.

— Ленън е в Ню Йорк — заяви той. — В сградата „Дакота“ е, заедно с Йоко и малкия Шон.

Лион поклати глава.

— Ленън е в Лондон — настоя той. — Щял да остане само един ден. Току-що ми се обадиха от „Еми“. Не пречи да го отбележим като факт. Отбил се е на път към Япония — изкиска се Лион. — На мен ми дай Маккартни. Поне Пол е наясно, че е стар досадник, който си е изпял песента преди години. Как си представяш бийтълса Джон да бодне значката си с председателя Мао и да пристигне на следващата демонстрация? Дали още си пази баретата? И дали не е по-добре да започнем революцията без него?

— Е, той поне я е започнал без теб — прекъсна го Кевин Уайт. — Кажи, Лион, какво ще направиш за нас?

Лицето на Лион помръкна. Рей знаеше, че винаги се говори така, когато искат да те вкарат в правия път. „Какво ще напишеш за нас?“

— Ами ще поработя над материал за демонстрацията — обясни Лион. — Мислех да я нарека „Предани последователи на фашизма“. Може би…

Уайт погледна листа, оставен на бюрото му.

— Лени и „Райфенсталс“ ще бъдат в „Ред Кау“ довечера. Утре сутринта да си готов с рецензия — 800 думи.

Лион кимна.

— Значи 500 думи за борбата срещу фашизма и 800 думи за Лени и „Райфенсталс“, които преди по-малко от година се мотаеха из клуб 100, вързали ленти със свастики на ръцете. Добре.

— Ние все още сме музикален вестник, Лион.

Лион се разсмя.

— Точно така. Ще вдигнем зашеметяващ купон, докато Рим гори.

— Добрият журналист е в състояние да пише за всичко. Погледни статията на баща си, излязла тази сутрин. Видя ли я? — обърна се Уайт към Рей. — Материалът е за студената война — има ли нещо по-досадно и отегчително от студената война?

— Не съм — отрони Рей, все още потънал в мисли за Джон Ленън. Знаеше, че бащата на Лион списва колонка за либерален вестник. Беше един от малцината журналисти на Флийт Стрийт, когото четяха и уважаваха в „Пейпър“.

— Става въпрос за упадъка на Великобритания като империална сила — обърна се Уайт към Рей. — Едно време сме участвали във войни, за да се борим за свободата. Ето че сега се впускаме във война, без да знаем защо. Страхотно. — Той поклати глава. — Наистина страхотно. Да му кажеш, че статията страшно ми е харесала.

— Много е сложно — отвърна Лион и отстъпи към вратата.

— Защо? — учуди се Уайт.

— Аз не говоря с него.

За момент настъпи мълчание. Лион срещна погледа на Рей и извърна очи.

— Така ли? — попита Уайт. — Добре.

Лион затвори вратата след себе си. Рей усети, че главният редактор на „Пейпър“ го наблюдава.

— Кажи сега — обади се Уайт. — Ще успееш ли да се добереш до Джон Ленън?

Рей си пое рязко дъх и усети как по лицето му избиват капки пот.

— Да ти осигуря Джон Ленън ли? На кого да се обадя? Как да ти осигуря Джон Ленън?

Уайт се разсмя.

— Няма да се обаждаш. Просто няма на кого. Нито на журналисти, нито на агенти. От „Еми“ не могат да ти помогнат, защото става въпрос за частно пътуване. Трябва сам да го намериш. След това ще поговориш с него. Ще го направиш като опитен репортер. Като истински журналист. Като бащата на Лион. Нищо повече. Смяташ ли, че можеш да се справиш?

Рей копнееше да каже на Джон Ленън толкова много неща, че сигурно нямаше да успее да продума, ако изобщо успееше да го открие сред десетте милиона под залеза.

— Не знам — призна той.

— Ако го откриеш — каза Уайт и кръвта му забумтя във вените, разпалвайки журналистическите му инстинкти, — ще го сложим на първа страница. Ексклузивно за цял свят: „Джон проговаря!“