Тони Парсънс - Краят на нощта

Когато чете материалите на Рей Кийли, човек забравя за тридневната работна седмица 1 1 Тридневната работна седмица за индустриалната продукция влиза в сила от 31.12.1973 година, въведена е от правителството на консерватора Тед Хийт като начин за намаляване потреблението на електроенергия. — Б.пр. , за миньорската стачка и заринатите с боклуци улици, където щъкат плъхове. Сивото всекидневие отлиташе нанякъде, докато човек четеше впечатленията на Рей Кийли за концерта на Дилън на „Уембли“, когато се потапяше в рецензия за „Корт енд Спарк“, шестия албум на Джони Мичъл, в която авторът се опитва да постави под съмнение дори популярността на групата „Уингс“ на Пол и Линда Маккартни. Четеш написаното от Рей и имаш чувството, че отново си се върнал във вчерашния ден, че пак е лято през шейсетте и си на парти, пропуснато от всички под двайсет и пет. Забравяш за лидера на консерваторите Тед Хийт и си представяш как се любиш с Джони някъде сред дюните на плажа в Монтерей.

Само че напоследък Рей не пишеше много.

— Добре ли си? — попита той Тери с изражението на човек, който вече знае отговора.

Тери поклати безмълвно глава, обзет от чувството, че тялото му е парализирано, мозъкът му — разтопен, а езикът — набъбнал като кухненска ръкавица.

Тогава Рей направи нещо неочаквано. Прегърна го.

— Карай по-леко с тая работа — предупреди го той. — Момчетата са свикнали. Ти не си. Хайде, ела, ще те върна в офиса, преди някой да ни набройка.

— Ти откъде знаеш? — изломоти Тери. — Откъде знаеш, че съм от „Пейпър“?

Рей се ухили.

— Нали не си от „Коне и хрътки“?

Тери се изкикоти.

— Нее!

Рей го теглеше, почти го пренесе до офиса, настани го на бюрото, сипа му портокалов сок, направи му кафе и изчака търпеливо, докато треперенето престана, Тери спря да се поти и вече не му се гадеше. Рей се погрижи за него, когато старите кучета го оставиха да се въргаля на земята, и това бе благороден жест, който Тери никога нямаше да забрави. Беше се опитал да му благодари, но езикът му отказа да помръдне.

— Спокойно, мой човек — бе казал спасителят му. — Давай го по-полека.

Цялата тази сутрин хората съветваха Тери да го дава по-полека и да не се юрка. Музиката се бе променила, дори прическите, хората започваха да изоставят клош панталоните и да посягат все по-често към тесните прави дънки, но езикът им си оставаше същият като през шейсетте.

Независимо от всички промени, независимо от настъпващите разлики, на новите изразни средства им предстоеше да бъдат измислени. Старите приказки, като „слабак“ и „давай го по-полека“, „да се обичаме“, все още бяха популярни. Спокойно. Давай го по-полека.

През цялата тази първа сутрин баналните остарели думи и изрази звучаха кухи и незначителни за Тери Уорбойс. Въпреки това той успя да отправи на новия си приятел измъчена наркоманска усмивка.

И му се стори, че когато Рей Кийли изрече вече познатите думи, той ги каза искрено и чистосърдечно.

Рей влезе в къщата и щом пристъпи, го лъхна миризмата на домашно приготвена бира и чу гласа на телевизионния журналист.

— Мис Белгийско Конго е деветнайсетгодишна козметичка, която споделя, че мечтае да пътува, да сложи край на войните и да се запознае със Саша Дистел.

— Връщаш се, а? — провикна се старият, без да се помръдне от креслото пред телевизора. — На хотел се обърна тази къща…

Истина бе. Рей се отнасяше към еднофамилната къща на родителите си, разположена в предградията, също като към хотел, влизаше и излизаше, без да им се обажда, и гледаше да не се застоява. Странното бе, че се отнасяше към хотелите като към дом. Последните две вечери прекара в „Холидей Ин“ в Бирмингам и в „Травъл Лодж“ в Лестър, а на сутринта не се въздържа и оправи леглото. Сякаш си бе у дома.

Рей затича по стълбите към стаята си и завари по-малкия си брат, проснал се на леглото, да чете футболно списание.

След като пусна сака в ъгъла, Рей коленичи пред уредбата в своята половина на стаята. В тази поза приличаше на религиозен фанатик, ала пръстите му проследиха ръбовете на любимите плочи с ласкавото докосване на любовник — опитен, изпълнен с обич, грижовен, който знае какво да очаква още преди да погледне.

Плочите бяха подредени по азбучен ред. А-тата бяха малко и той не ги бе слушал години наред — Алис Купър, „Арджънт“, АББА, „Атомик Рустър“, — докато в Б-тата бяха подредени „Белият албум“, „Аби Роуд“, „Риволвър“, „Ръбър Соул“, „Лет Ит Би“, „А Хард Дейс Найт“… Б бе специално за „Бийтълс“.