Тони Парсънс - Краят на нощта

Мисти наблюдаваше майката на Тери много сериозно, сякаш се намираше в църква или бе до Трюфо, който казва нещо важно.

Веднъж Мисти бе признала пред Тери, че не била опитвала нескафе, преди да напусне дома си. А той знаеше, че накрая майка му ще сервира кафе от бурканче „Нескафе“. Освен това знаеше, че майка му ще сипе и захар, и мляко, без да се сети да попита Мисти дали иска или не, както е редно. Също така знаеше, че някой трябва да измие лъжичките, които бяха използвали за коктейла, за да има с какво да разбъркат кафето.

Но докато наблюдаваше как гаджето му не откъсва очи от майка му, Тери за пръв път почувства, че подобни дреболии нямат никакво значение.

Поклащането на влака събуди Рей Кийли.

Той отметна дълъг рус кичур от подпухналите си очи и се взря навън към полята, пръснатите фермерски къщи и два дръгливи коня. Един час до Лондон, каза си.

Рей познаваше тези поля също като циферблата на часовника. Познаваше дори конете. Минаваше през тази част на страната вече три години откакто навърши петнайсет и пътуваше на север, за да види бандите, тръгнали на турне в Нюкасъл и Лестър, в Манчестър и Ливърпул, Лийдс и Глазгоу, а след това се прибираше в Лондон, за да пише за тях.

Чак сега разбра какво го бе събудило. В купето долитаха гласове, кресливи, груби, редяха ругатни, без да се съобразяват с никого. Приближаваше група футболни запалянковци, отправили се към, вагон-ресторанта. Поне приличаха на футболни запалянковци — с дълги несресани коси, тениски и ризи с къси ръкави, прилепнали като втора кожа, разкроените им панталони се вееха около грубите ботуши. Сграбчи го познатият страх и той се сви още повече на твърдата седалка, типична за британските влакове, и остави предните кичури коса да засипят лицето му с надеждата да го скрият от света.

Рей познаваше този тип хора, беше наясно какво ще си помислят за него, щом го видят с дългата коса, дънковото яке, белите дънки и каубойските ботуши. Само че в момента предпочитаха да пият по една бира, вместо да тормозят самотния хипар, затова продължиха с хихикане към другия край на вагона.

Рей затвори очи. Не се чувстваше добре. Тази нощ не можа да спи, въпреки че по някое време, изглежда, се бе унесъл, защото нямаше спомен кога жената си е тръгнала от хотелската му стая.

Тя бе говорител за пресата на звукозаписната компания, дошла, за да се увери, че Рей гледа концертите и интервюира вокалиста по време на турнето. Той много я харесваше — приличаше малко на момичето от „Букет бодлива тел“ и беше наясно с музиката. За съжаление Рей много добре знаеше, че следващия път, когато се срещнеха, тя щеше да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Все така ставаше. Човек трябваше да приема тези неща по-леко.

Винаги когато се връщаше, се чувстваше потиснат. Беше уморен. Мъчеше го махмурлук. Ушите му пищяха след два концерта и две прослушвания на записи през последните четирийсет и осем часа. Да не говорим, че винаги имаше някое момиче, по което си падаше, а то се оказваше някъде другаде същата вечер. Освен това трябваше да се прибере.

Младежите се върнаха. Надигаха кутии „Карлсберг специално“ и някои огледаха Рей с присмехулно безразличие. Той се зазяпа през прозореца, опита се да овладее дишането си, усети как сърцето му блъска под дънковото яке. Напоследък бяха плъзнали навсякъде. И въпреки това са едно нищо в сравнение с баща ми, помисли си той. Баща му направо щеше да ги пречука.

След това сигурно бе заспал отново, защото когато се събуди, слънцето се снишаваше и му трябваха няколко мига, за да осъзнае, че полята и нивите са останали някъде далече и се взира в изписани с графити стени, а хората приготвят багажа си, защото влакът влизаше в гара „Юстън“.

Беше 16 август 1977 година и нощта се спускаше.

Докато Мисти шофираше форда „Капри“ на баща си по „Уестуей“ към града, Тери отпусна нежно дясната си ръка върху бедрото й и усети бликащата изпод бялата рокля топлина. Запита се лениво на кого ли ще приличат децата им и както всеки път, когато я погледнеше, усети познатата приятна тръпка.

Мисти бе на деветнайсет — три години по-млада от Тери — и макар да бяха израснали на няколко километра един от друг, той ясно усещаше, че са от различни светове. По-точно казано, от различни планети, не просто от различни части на ширналия се Лондон. Хората от семейството на Мисти отглеждаха и яздеха коне, а семейството на Тери залагаше за тях.