Тони Парсънс - Краят на нощта

— Аз искам малко — протегна ръка бащата на Тери.

— Много обича салата — обясни майката на Тери.

Тери знаеше, че това не е истинска салата — знаеше, че така наречената салата са просто нарязани домати, краставици и маруля с някоя и друга накълцана репичка за специални случаи, като днес. Знаеше, че Мисти очаква салата с някаква заливка. Или сос винегрет, или майонезен сос, или зехтин, или нещо такова. Знаеше, че е така, защото когато попадна в „Пейпър“, имаше чувството, че преминава невероятен курс по опознаване на най-различни ястия от най-различни ресторанти, тъй като всички говорители за пресата от всички звукозаписни студиа на площад „Сохо“ хукнаха да черпят новото момче и бръкнаха дълбоко в представителните, докато не разбраха, че той така или иначе ще се светне какви са подлярските им номера.

Имаше още нещо, което забеляза у Мисти. Заливката за салата не беше толкова важна, колкото да накара майка му да се чувства горда, че е положила старание, и това го трогна. Когато тя заяви, че полуготовото къри е истинска фантазия, Тери бе влюбен в нея много повече отпреди, ако това бе възможно.

— Кажи, Тел, хареса ли ти Берлин? — обърна се майка му към него и разряза с ножа за хляб тортата „Шварцвалд“. Дори да бе забелязала, че синът й похапва само от любезност, тя не го показа.

— Невероятен е — отвърна Тери.

Майка му размаха ножа.

— Не е ли чудесно да имаш възможност да пътуващ по цял свят и да ти плащат. Ти си ходил в Германия, нали? — обърна се тя към баща му. Тери забеляза, че повечето неща, които майка му казваше, завършваха с въпрос към баща му, сякаш се страхуваше да не би обичайната му мълчаливост да е причинена от обида, че никой не го включва в разговора.

— По мое време беше малко по-различно — отвърна бащата на Тери.

— Защо, господин Уорбойс? — полюбопитства Мисти.

Бащата на Тери се усмихна мрачно.

— Защото все се намираше по някой изрод, който да стреля по мен.

Мисти поклати удивено глава.

— Животът ви е бил толкова интересен — рече тя. Докосна ръката на майка му, където бе венчалната халка и диамантеният пръстен, подарък за миналия й рожден ден. — И на двамата. Депресията… войната… все едно че сте преживели историята. — Погледна към Тери. — А нашето поколение! Какво сме видели, какво сме направили?

Родителите на Тери я наблюдаваха. Световна война, глобален икономически срив — за тях това бяха нормални неща.

— Парче торта? — предложи майката на Тери.

Взеха чинийките с „Шварцвалд“ и се преместиха на канапето, а Мисти се настани на кръглия стол пред пианото и вдигна капака.

— Десет години ходих на уроци — обясни тя. — От петгодишна, чак до петнайсет. Мама много държеше да се науча.

Тери се усмихна гордо. Нямаше представа, че тя може да свири на пиано. Усмивката му се стопи, когато стана ясно, че не е никак добра. Мисти изпълни най-трагичната версия на „Чопстикс“, която някога бе чувал.

— Десет години ли каза? — Бащата на Тери се разсмя искрено развеселен. — Май трябва да поискаш да ти върнат парите за уроците, миличка.

— Позабравила съм вече — усмихна се Мисти и прие казаното откъм смешната страна.

— Не го слушай, миличка — намеси се майката на Тери и седна до Мисти. — Направи ми малко място. Дай да пробвам и аз.

Пианото бе на бабата на Тери, майката на майка му, останало от времето преди да се появи телевизията, когато всяко семейство от Ийст Енд си имало пиано в някой ъгъл на къщата, а пилците кудкудякали на двора. На времето хората сами се грижели за забавленията си и сами си осигурявали домашни яйца. В малкия хол нямаше достатъчно място за пиано, но майката на Тери отказваше да го продаде, още повече че баба му вече я нямаше.

Майка му прегъна пръсти и те звучно изпукаха, усмихна се свенливо, след това засвири стара песен и запя как човек вижда недостатъците на любимия, но въпреки това остава с него. Свиреше с лекотата на самоука пианистка, а тихият й треперлив глас ги накара да притихнат, въпреки че по лицето на баща му плъзна хитра усмивка.

Макар че спря да пее, майката на Тери продължи да свири и баща му се засмя очарован.

— Забравила е думите — обясни той, почувствал се неловко, макар да личеше, че се гордее със съпругата си и се наслаждава на дарбата й. Само че тя не бе забравила думите.

Погледна разочаровано бащата на Тери.