Тони Парсънс - Краят на нощта

Лион тъкмо се канеше да метне и „Ма Бейкър“ на „Вони М“, когато вратата се отвори и на прага застана възрастен чернокож чистач, стиснал прахосмукачка, който зяпна с отворена уста пред съсипаните плочи, осеяли килима.

Бога ми, какво правиш, човече? — ахна чистачът.

— Оправям сингълите — отвърна Лион и целият пламна от смущение. — Тъкмо се канех да разчистя цялата тази неразбория.

Съпроводен от зоркия поглед на човека, Лион се отпусна на колене и започна да събира счупените парчета, усмихнат гузно, с надеждата това да бъде прието като знак на солидарност и неизречено извинение.

Дано да обичаш къри — обърна се майката на Тери към Мисти.

— Обожавам къри — отвърна момичето. — Между другото, баща ми е роден в Индия.

Тери я стрелна с поглед. Нямаше представа, че баща й е роден в Индия. Май имаше доста неща, които не знаеше за нея, въпреки че бяха гаджета от Коледа.

Мисти, Тери и родителите му пристъпваха, обзети от неудобство, в тясното антре. Младата жена възторжено обясняваше за британското колониално величие и за Киплинг, който бил написал как трябва да се приготвя пиле, мариновано в кисело мляко, залято с доматен сос. Родителите на Тери се усмихваха любезно, докато тя бъбреше. Баща му пое сака с фотоапарата; Тери забеляза, че приятелката му е махнала розовите белезници и ги е натъпкала вътре. За пръв път я водеше на гости у тях и всеки се стараеше да направи добро впечатление на останалите. Мисти бе включила чара си на пълна мощност, бащата на Тери си бе облякъл риза, майка му бе подготвила специално меню, а Тери не донесе дрехите си за пране.

Влязоха в хола, посрещнати от високия говор на някакъв стар филм, който се блещеше от телевизора в ъгъла. В първия момент привлече вниманието на всички. Тони Къртис и Сидни Поатие, бял расист и горд чернокож, все още вързани с белезници един за друг, се опитваха да избягат от китайска банда.

— „Дръзките“ — уточни майката на Тери. — Тони Къртис беше очарователен.

— Ще го спра — обади се бащата на Тери. Това бе сигурен знак, че към гостенката трябва да се отнасят като към кралска особа. Двамата не гасяха телевизора, докато говорителите не им пожелаеха лека нощ.

— Какво беше казал Трюфо за живота пред телевизора? — попита Мисти и красивото й лице се смръщи съсредоточено.

— Не си спомням, миличка — отвърна майката на Тери с такова изражение, все едно че току-що я бяха попитали за името на последния сингъл на актьора певец Дес О’Конър и то бе на върха на езика й, ала продължаваше да й убягва.

— Трюфо казва, че преди да изобретят телевизията, хората гледали огъня — обясни напълно сериозно Мисти, както винаги, когато цитираше някого от идолите си. — Той казва, че хората винаги са имали нужда от кино.

Всички се замислиха над думите й.

— Искаш ли хапка с аперитива? — предложи й майката на Тери и подаде чиния със сгърчени миникренвиршчета, набодени с малки клечки. — Вземи си две, миличка. Съвсем малки са.

На Тери му се струваше странно и много необичайно, че Мисти се е настанила спокойно на кафявата гарнитура в дома, където бе прекарал детството си. Когато беше още малък, баща му работеше на три места, за да могат да се изнесат от апартамента под наем, разположен над месарския магазин, и да си имат своя къща, но съзнаваше, че за момиче като Мисти домът мечта на майка му и баща му сигурно изглеждаше твърде скромен.

Тапетите бяха релефни, в единия ъгъл имаше пиано, стъпило здраво върху оранжевия мокет, който приличаше на стелка в кола, останала след някоя тежка катастрофа. Имаше и две табуретки, тапицирани в същия цвят, за да си качват краката, докато четат „Ревей“ (мама) и „Рийдърс Дайджест“ (татко). Мисти бе кацнала по средата на канапето в така наречения хол и се канеше да отпие от така наречения чай.

За всички бе странно и необичайно. Холът, канапето, чаят — имаше чувството, че дори родителите му се изразяват по различен начин в нейно присъствие.

Бащата на Тери беше зяпнал с празен сънен поглед към празния екран на телевизора, стиснал забравената клечка от миникренвирша с два пръста. Бе станал преди малко и се канеше да тръгне за поредната нощна смяна на пазара за месо „Смитфийлд“. Дори да бе напълно буден, светските разговори не бяха стихията му, освен когато бе сред хора, които познаваше от години, като например продавачите и носачите на пазара. Затова пък в цяла Англия нямаше човек, който да надприказва майка му. Тя се пъхна в кухнята и не спря да бъбри с Мисти през прозорчето за сервиране, като надничаше също като моряк през люк.