Тони Парсънс - Краят на нощта

Само че ако тяхната музика умираше, дали и те не умираха с нея? Тя бе сърцето на техния свят откакто Тери се помнеше. Тяхната музика не беше просто саундтрак — тя бе животоподдържаща система от детството през младостта, чак до годините на зрелост. Може би всеки от тях трябваше да открие за какво си струва да живееш, а музиката щеше да идва и да си отива също като спомен за отдавна загубен човек.

Докато чакаше влакът да потегли, Тери се почувства щастлив, че до него е жената, която обича, че чакат бебе и си има свое малко семейство. Нещата щяха да станат по-лесни след сватбата, нали?

— „Тя усети как се разгаря любовта й към него. Той бе всичко, което желаеше в този момент, и към което щеше да се стреми до края на живота си. Младото й тяло потръпна развълнувано, сякаш бе на крачка от греха. Скоро щеше да стане негова съпруга и да му принадлежи завинаги.“

Тери отиде до вагон-ресторанта за чай и сандвичи с бекон. Върна се с празни ръце и завари Мисти оставила книгата, загледана през прозореца.

— Стачкуват — обясни Тери. — Тази проклета страна. Някой трябва да направи нещо по въпроса.

Тя не го слушаше. Не я интересуваха нито сандвичите с бекон, нито стачката на британските железничари.

— Кое според теб е по-доброто? — попита го. — Никога да не се променяш — да си същият, какъвто си бил още от дете — или да надживееш тези неща и да остарееш достойно?

— Ние никога няма да остареем — усмихна се Тери. — Ще изобретят лек, докато стигнем онази възраст.

Тя натъпка книгата на Дорис Хардман в чантата, след това застина, забелязала нещо. Извади чифт розови белезници.

— Помниш ли ги? — попита, сякаш те трябваше да отприщят спомените. Само че Тери помнеше единствено тъпите игрички, чиито правила не познаваше.

Гледаше я как щраква едната половина на китката си и й се възхищава, сякаш бе най-красивото бижу от витрината на „Ратнър“. След това с игрив блясък в очите посегна през масата между тях и щракна другата половинка на китката на Тери.

— Спомням си — отвърна той.

Мисти се разтресе от смях.

— Питам се дали Дорис Хардман ще одобри — каза тя. — Можеш ли да повярваш, че милиони обикновени жени си пълнят главите с подобни простотии.

Тери кимна.

— Може ли да ги свалиш?

Мисти разрови чантата, за да открие ключа. След това стана по-нервна и на него му трябваше известно време, за да разбере, че тя не се шегува. Тери впи поглед в белезниците с розова норка, след това извърна очи. Обичаше я, но понякога тя направо го побъркваше. Това ли бе истинската любов? Да не би да бе нещо друго? Когато обичаш някого истински, има ли място за раздразнение? Да не би това да бе някакво по-долно качество любов, която вече бе на път да пресъхне.

Работата бе там, че отсега нататък щеше да бъде само с едно момиче, с една жена до края на живота си, а онези, които познаваше, щяха да му липсват. Не можеше да не се запита какво ли щеше да се получи, ако се бе хванал с някоя от тях.

Сали му липсваше, липсваше му добрината и благоприличието й, липсваше му това, че тя не приличаше на онези, с които бе расъл. Липсваше му лъскавата й черна коса, очите с цвят на разтопен шоколад, липсваше му слабото й златисто тяло в спалния чувал, докато бяха нощна смяна. Липсваше му откровеността и приятелството й. Липсваше му, че тя никога не говореше за потискащата тирания на мъжете.

Грейс Фюри също му липсваше, въпреки ужаса и усещането за неестественост, които го обзеха, докато двамата бяха в апартамента му. Липсваше му, защото всички я желаеха, защото точно това му харесваше, докато се чувстваше още див и щастлив.

Тери щеше да бъде щастлив с всяка една от тях. Поне за известно време. Те бяха страхотни жени, всяка по свой начин, и го харесваха. Може би го харесваха дори повече от Мисти, защото съзнаваше, че той също я дразни. Да обичаш някого, не бе същото като да го харесваш.

Питаше се какъв ли избор имаме с човека, с когото се оказваме накрая, доколко е въпрос на шанс. Тъкмо това бе големият проблем, когато обичаш някого. Имаше много други хора, които можеш да обичаш, ако моментът е подходящ, ако ти се предостави възможност, ако вече не си дал обещание на друг човек. Всичко бе толкова неясно.

Само че Тери бе изградил мечтите си около жената пред него и в нея растеше бебе, и той трябваше да следва тези мечти докрай. Тогава тя му намигна, усмихна се и старите чувства трепнаха, набъбнаха в него, силни както винаги. Може би всичко ще бъде наред. Може и да се получи. Вдигна поглед, когато чу свирката на влака, защото знаеше, че вече е прекалено късно да спрат. Свирката прозвуча отново.