Кандис Бушнел - Сексът и градът

Станфорд Блач също пристигна с частен самолет. Щеше да отседне у приятелката си от детинство Сузана Мартин. След купона у Ривър Уайлд й беше казал:

— Искам да обърна нова страница. Ние сме толкова добри приятели, защо да не се оженим? Тогава ще си получа наследството и като обединим парите си, ще можем да живеем така, както винаги сме искали.

Тя беше 40-годишна скулпторка със силен грим и големи бижута. Никога не се беше смятала за семеен тип жена.

— Отделни спални? — попита.

— Естествено — отвърна Станфорд.

Скипър Джонсън летя в пътническа класа, а заради навъртяния километраж във въздуха смени категорията на билета си с първа класа. Щеше да почива с родителите си и с двете си по-малки сестри. „Трябва да си намеря приятелка — помисли си. — Това е нелепо.“ Представяше си щастливката като по-възрастна от себе си, между 30 и 35-годишна, умна, красива и много забавна. Способна да задържи интереса му. През последната година беше установил, че връстничките му са скучни. Следваха примера му, а това го плашеше.

Тузаря учеше Кари да кара ски. Купил й беше скиорски екип, ръкавици, шапка и топло бельо. Както и миниатюрен термометър, закачен за ръкавиците — единственото, което си беше поискала тя. Тузаря се дърпаше, докато Кари не се нацупи. Тогава той се съгласи да й го вземе, но ако му направи „свирка“, макар термометърчето да струваше само четири долара. В къщата, която бяха наели, Тузаря закопча скиорския й екип, Кари протегна ръце и той й сложи ръкавиците. Закопча термометърчето и тя каза:

— Ще се зарадваш, че го купи. Навън е доста студено.

Тузаря се засмя и се целунаха.

На лифта той пуши пура и говори по мобилния си телефон. На пистата караше зад Кари и я пазеше да не я бутнат.

— Ще се справиш — казваше, докато тя прави завой след завой и се спускаше бавно по склона.

После Кари го гледаше от подножието, засенчила очи с ръка, как отскача от бабуните.

Вечер им правеха масаж и влизаха в горещата вана. През нощта, както си лежаха заедно в леглото, Тузаря попита:

— Вече сме близки, нали?

— Да — отвърна тя.

— Помниш ли как все повтаряше, че трябва да се сближим. Вече не го казваш.

„Положението не може да е по-розово“, помисли си Кари.

Станфорд Блач крачеше по билото на Аспен в апрески от кожа на пони и размахваше бинокъл на път за ловната хижа, където имаше среща със Сузана за обяд, когато познат глас изкрещя:

— Станфорд! — а после: — Пази се!

Обърна се малко преди Скипър Джонсън да връхлети върху него и ловко отскочи в снежната пряспа отзад, за да се предпази.

— За Бога, Скипър! — възкликна.

— Не обичаш ли да попадаш на приятели, когато си на почивка? — попита той. Ски екипът му наподобяваше това, което би облякъл и скаут в студено време — патешко жълто яке и ушанка, чиито наушници стърчаха под прав ъгъл.

— Зависи от приятелите и как попадаш на тях — отвърна Станфорд.

— Не знаех, че си падаш по наблюдаването на птици — каза Скипър.

— Не търся птици, а опашка — възрази Станфорд. — Гледам частните самолети, за да реша какъв да си купя.

— Ще си купуваш самолет? — попита Скипър.

— Скоро — отговори Станфорд. — Смятам да се женя и искам жена ми да пътува със стил.

— Жена ти?

— Да, Скипър — рече търпеливо Станфорд. — Всъщност тъкмо отивам да обядвам с нея. Искаш ли да ви запозная?

— Не мога да повярвам! — възкликна Скипър. — Е — каза, като слезе от ските, — уредих си срещи с три момичета поотделно. Защо не и с теб!

Станфорд го погледна със съжаление.

— Боже, Скипър! — рече. Кога ще престанеш да се преструваш, че си нормален!

Кари и Тузаря отидоха на романтична вечеря в „Пайн крийк“. Прекосиха планината с кола, а после се прехвърлиха на шейна с конски впряг, за да стигнат до ресторанта. Небето беше черно и ясно. Тузаря говори за звездите и как, като малък, бил беден и се наложило да напусне училище на 13 години, за да работи, а после постъпил във ВВС.

Носеха фотоапарат „Полароид“ и се снимаха един друг в ресторанта. Пиеха вино и се държаха за ръцете и Кари малко се напи.

— Виж — каза, — трябва да те попитам нещо.

— Питай — отвърна той.

— Помниш ли началото на лятото? Бяхме ходили два месеца, когато каза, че искаш да излизаш и с други?

— Да? — рече Тузаря.

— И една седмица излиза с онази манекенка? А когато ви засякох, ти се държа отвратително, аз ти се развиках и се скарахме жестоко пред „Бауъри“?

— Боях се, че няма повече да ми проговориш.